— Не се връщал. Господин Кларк ги изгонил завинаги.
— Ако се появят отново, искам да ми се обадиш веднага — каза сериозно Джак.
— Добре, добре. Научих урок — обеща му тя.
— Чудесно. Сега трябва да тръгвам — изправи се Райън.
— Доктор Райън?
— Да?
— Военните казва, че Бък умрял в нещастен случай. Аз никога не съм питала, но сега питам: нещастен случай или не нещастен случай?
— Карол, Бък загина, докато изпълняваше задачата си и спасяваше живота на други хора. Аз бях там. Господин Кларк също.
— Онези, дето убили Бък…
— Никога няма да чуеш нищо за тях — каза тихо Джак. — Нищо.
По погледа й личеше, че го е разбрала. Въпреки оскъдните си познания по английски Карол бе схванала подтекста.
— Благодаря, доктор Райън. Аз никога няма пита повече, но трябва знам.
— Няма нищо — отвърна Джак изненадан, че е чакала толкова дълго.
Интеркомът изпращя:
— „Сонар“ вика „Контрол“. Прехванат шум на нула-четири-седем. Контакт със „Сиера“-5. Засега нямаме повече информация. Ще ви държим в течение.
— Много добре — отвърна капитан Рикс. — Екипът за проследяване да започне анализа на обекта.
Капитанът огледа пулта си. Приборите показваха скорост от седем възела, дълбочина от сто и двадесет метра и курс три-нула-три. Контактът бе по траверса отдясно на борда.
Мичманът, командващ екипа за проследяване, веднага погледна миникомпютъра „Хюлет-Пакард“, инсталиран в задния десен ъгъл на кабината.
— Добре — обади се той. — Имам траекторията. Малко е неясна… сега се подобри. — Операцията отне на компютъра около две секунди. — Добре, сега получавам дистанцията… намира се в конвергентната зона59. Обсегът е между тридесет и четиридесет хиляди метра, ако е в първа, и между петдесет и шестдесет хиляди метра, ако е във втора конвергентна зона.
— Та тя е почти до нас — обърна се помощник-капитанът към Рикс.
— Прав си, помощник. Изключете компютъра — заповяда командирът.
Капитан трети ранг Уолтър Клагет, помощник-командир от Златния екипаж на американската подводница „Мейн“, отиде до компютъра и го изключи.
— Имаме проблеми с хюлет-пакарда… Изглежда, че повредата няма да бъде отстранена с часове — обади се той. — Жалко.
— Чудесно — каза тихо мичман Кен Шоу на седящия до него кормчия.
— Спокойно, господин Шоу — също така шепнешком отвърна старшината. — Ще се погрижим за теб. И без това сега компютърът не ти трябва.
— По-тихо там в атакуващия отсек! — обади се капитан Рикс.
Курсът на подводницата я водеше в северозападна посока. Операторите на сонара подаваха информация към атакуващия отсек. След десет минути екипът за проследяване бе готов с решението си.
— Капитане — обади се мичман Шоу. — Установеният контакт „Сиера“-5 е в първа конвергентна зона. Дистанцията между нас е около тридесет и пет хиляди метра. Поддържа курс на юг със скорост десет възела.
— Можете да се справите и по-добре! — реагира остро командирът.
— „Сонарът“ на командира. „Сиера“-5, изглежда, е съветска атакуваща подводница от клас „Акула“. Предварителната информация я идентифицира като „Акула“ 6 — „Адмирал Лунин“. Изчакайте. — Последва кратко мълчание. — Вероятно изменение в положението на „Сиера“-5. Вероятен завой. Потвърждаваме изменението на позицията. „Сиера“-5 застава на траверса. Потвърждавам, на траверса.
— Капитане — каза помощникът, — това положение подобрява ефективността на кърмовия му сонар.
— Правилно. „Сонар“, тук „Контрол“. Искам проверка на шумовете, които излъчваме.
— Тук „Сонар“. Прието. Изчакайте, сър. — Изминаха още няколко секунди. — Капитане, излъчваме някакъв шум… не съм сигурен точно какъв. Прилича на тракане. Може би от задните цистерни. Появява се за пръв път, сър. Определено идва откъм кърмата. Металически е.
— „Контрол“, тук секторът за управление. Нещо ни безпокои. Чуваме шум откъм кърмата. Може би е в цистерните за баласт.
— Капитане — обади се Шоу. — „Сиера“-5 поема противоположен курс. Сега се движи на югоизток, приблизително едно-три-нула градуса.
— Може би ни чува — изръмжа Рикс. — Качваме се в горния слой. Дълбочина тридесет метра.
— Тридесет метра, прието. „Рул“, заемете петградусов наклон спрямо морското равнище.
— Пет градуса спрямо морското равнище, прието. Сър, наклонът към морското равнище е пет градуса, издигаме се на дълбочина тридесет метра.
— „Контрол“, тук секторът за управление. Тракането спря. Прекъсна в момента, когато корпусът се изправи леко нагоре.
59
Конвергентна зона — явление, при което, ако водата е достатъчно дълбока, налягането изкривява звуковите вълни нагоре към повърхността. — Бел.прев.