— Кажи ми, Петра, достави ли ти удоволствие убийството на Вилхелм Манщайн? — попита детективът.
— Той беше свиня — отвърна предизвикателно тя. — Тлъста, потяща се, развратна свиня.
Детективът знаеше, че терористите бяха използвали именно последния порок на жертвата си, за да я хванат. Петра го бе привлякла в капана с кратка, но страстна любовна връзка. Манщайн не бе най-привлекателният представител на мъжкия пол в Германия, но пък идеите на Петра за женските права граничеха с реакционното. Най-жестоките членове на групата „Баадер-Майнхоф“ във фракция „Червена армия“ бяха именно жените. Може би твърденията на немските психолози, че това е реакция на отношението Kinder-Kuche-Kirche60 на мъжете към тях, не бяха далеч от истината. Въпреки това детективът никога не бе виждал по-хладнокръвен убиец от жената срещу себе си. Първите части от тялото на Манщайн, изпратени на семейството му по пощата, бяха онези, обидили най-силно Петра. Заключението на патолозите бе, че Манщайн е живял още десет дни след кастрирането, предлагайки на младоликата дама кърваво и крещящо зрелище.
— Е, сигурно лично ти си се погрижила за това, нали? Предполагам, че Гюнтер не е бил очарован от ревностната ти постъпка. В крайна сметка преди отвличането си прекарала, ако не се лъжа, пет нощи с хер Манщайн. И тази част от плана ли ти хареса, mein Schatz?61
Детективът забеляза, че обидата му е попаднала в целта. Петра вече не бе толкова красива. Също както и цветето след откъсването му тя бе почти мъртва. Кожата й бе пожълтяла, около очите й се виждаха тъмни кръгове, а загубата на най-малко осем килограма явно не й се отразяваше добре. Въпреки това предизвикателността й не бе изчезнала.
— Предполагам, че е било точно така, щом си му се отдавала и си му позволявала да ти се наслаждава. Сигурно ти е харесвало, че се връща отново. Не вярвам само да си го примамвала. Имало е нещо повече от сношение. Хер Манщайн е бил изискан ухажор. И то с богат опит. Посещавал е само най-умелите проститутки. Кажи ми, Петра, откъде си придобила толкова много умения? Само от Гюнтер или е имало и други? Разбира се, всичко в било в името на революционната справедливост и революционното Kameradschaft, nicht wahr?62 Ти си безполезна отрепка, Петра. Дори и курвите имат морал, но ти не. Ами възлюблената ви революционна кауза? — изсмя се детективът. — Doch! Ама че кауза. Как се чувства човек, отритнат от целия немски Volk?
При забележката Петра се размърда неудобно, но не каза нищо.
— Какво става, Петра? Да не би да си изгубила героичното си дар слово? Ти винаги си говорила как си представяш свободата и демокрацията, нали? Нима фактът, че сега имаме истинска демокрация, те разочарова? Или пък не ти харесва това, че хората ви презират? Кажи ми, Петра, как се чувства човек, отритнат от цялото общество? Напълно отритнат. Това е истината — прибави инспекторът. — Знаеш, че не се шегувам. Двамата с Гюнтер сигурно сте наблюдавали хората, минаващи под прозорците ви. Ако не греша, една от демонстрациите се проведе точно под вашия блок. Какво си мислеше, докато ги гледахте, Петра? Какво си казахте с Гюнтер? Че това е просто контрареволюционен номер?
Детективът поклати глава и се наведе да погледне в празните безизразни очи, радвайки се на работата си точно както го бе правила и тя.
— Кажи ми, Петра, как си обясняваш резултатите от гласуването? Изборите бяха свободни. Ти, разбира се, го знаеш. Всичко, в което си вярвала, за което си се борила и убивала, е било грешка. Било е напразно! Е, поне не си си изгубила времето напразно. Поне си спала с Вилхелм Манщайн.
Детективът се облегна на стола си и запали тънка пура. Димът от устата му се заизкачва към тавана.
— И сега, Петра? Надявам се, че поне онази кратка среща ти е доставила удоволствие. Няма да напуснеш този затвор. Никога, Петра. Никой няма да те съжали дори и да си прикована към инвалидна количка. О, не, грешка. Те ще си спомнят престъпленията ти и ще си кажат, че не заслужаваш друго, освен да изгниеш тук заедно с останалата измет. За теб няма надежда. Ще умреш в тази сграда, Петра.