— Не всичко е загубено, Манфред — каза Бок. Освен всичко друго Фром бе участвал като главен инженер в най-надеждния от всички военни проекти на Ерих Хонекер. Макар и съюзници в световното социалистическо братство, руснаците и немците никога не станаха истински приятели. Кървавите битки между двете нации датираха още отпреди десет века. А имаше и друго: докато немците все пак записаха известни успехи в социализма, то руснаците се бяха провалили напълно. В резултат на всичко това източногерманската армия никога не достигна числеността и стандартите на западните си сънародници. Руснаците до последно се страхуваха от немците, дори и от тези, които бяха социалисти. Именно заради това съгласието им за обединението на Германия изненада мнозина. Ерих Хонекер бе сметнал руското недоверие за стратегически ход и бе решил да се застрахова, като запази за себе си част от плутония, произведен в Грайфсвалд и на други места. Макар и никога да не бе имал шанс да приложи знанията си на практика, Манфред Фром разбираше от атомни бомби не по-малко от руските и американските си колеги. В крайна сметка събираният десет години плутоний бе предаден на руснаците като последен марксистко-ленински жест. Разбира се, тук помогнаха и страховете, че ФРГ може да се добере до ядрения материал. Благородният жест обаче бе посрещнат с ожесточени обвинения от руска страна. Толкова ожесточени, че останалият плутоний въобще не им бе предаден. Така че връзките на Фром и колегите му със Съветския съюз вече не съществуваха.
— О, получих чудесно предложение — вдигна един плик от задръстеното си с книги бюро Фром. — Канят ме в Аржентина. Колегите ми от Запада работят там от години. Пък и някои от приятелите ми също са избрали този път.
— Колко ти предлагат?
Фром изсумтя:
— Един милион марки годишно до завършване на проекта. Няма да ме облагат с данъци, ще имам тлъста банкова сметка и въобще всички дежурни примамки — каза безстрастно Фром.
Но това, разбира се, бе невъзможно. Фром по-скоро би просил, отколкото да работи за фашистите. Дядо му — един от първите спартаковци72 — бе умрял в трудов лагер скоро след завземането на властта от Хитлер. Баща му пък бе участвал в нелегалната комунистическа шпионска мрежа „Червеният оркестър“. Оцелял въпреки систематичното преследване от Гестапо и Sicherheitsdienst73, той бе почетен член в местния партиен клуб до деня на смъртта си. Фром бе закърмен с марксистко-ленинското учение. Загубата на работата му не го накара да се влюби в новата политическа система, която бе учен да мрази. Сега нямаше работа, не бе постигнал целта в живота си и някакъв си розовобузест инженер от Гьотинген го третираше като чирак. Най-лошото бе, че жена му го караше да приеме работата в Аржентина и превръщаше живота му в ад, задето отказва. В крайна сметка Фром се престраши да зададе въпроса:
— Защо си дошъл, Гюнтер? Цялата полиция те търси и въпреки дегизировката тук съвсем не си в безопасност.
Бок се усмихна съучастнически.
— Направо е поразително как една перука и чифт очила могат да преобразят човек.
— Това не е отговор.
— Имам приятели, които се нуждаят от знанията ти.
— И какви са тези приятели? — попита мнително Фром.
— Политическите им възгледи са приемливи и за двама ни. Не съм забравил Петра — отвърна Бок.
— Онзи план, които направихме преди години, съвсем не беше лош. Какво стана тогава?
— Оказа се, че между нас е имало шпионин. Три дни преди акцията ни бяха променили разположението на охраната.
— От зелените ли беше?
Гюнтер се усмихна горчиво.
— Да. Тя беше се загрижила за вероятните жертви сред населението и за увреждането на околната среда. Но сега вече е част от тази околна среда.
Той си спомни, че Петра бе изпълнила присъдата. Нямаше нищо по-лошо от шпионите, пък и в случая Петра бе идеалната екзекуторка.
— Част от околната среда, казваш? Колко поетично — опита се да се пошегува Фром, макар да нямаше никакво чувство за хумор.
— Не мога да ти предложа пари. Всъщност не мога да ти кажа нищо повече. Решавай сам.
Бок не носеше пистолет, но имаше нож. Зачуди се дали Манфред се досеща за последствията от евентуален отказ. Вероятно не. Въпреки идеологическата си преданост Фром бе технократ и при това тесногръд.
— Кога заминаваме?
— Следят ли те?
— Не. Преди няколко дни трябваше да ходя в Швейцария по „предложението за работа“. Подобни неща не могат да се обсъждат в тази страна — обясни Манфред, — въпреки че сме щастливи и обединени. Сам уредих документите си за пътуването. Не, не мисля, че ме следят.
72
Съюзът „Спартак“ — германска революционна група с леви убеждения, водена от Роза Люксембург и Карл Либкнехт. — Бел.прев.