Куати бе избрал добро място. Допреди няколко месеца тук се бе помещавал командният център на „Хизбула“. Укритието бе издълбано в склона на хълм и покрито с ламаринен покрив. По него се виждаха малки храсти. Само опитно око, което знаеше какво точно търси, можеше да го забележи, но и това не бе сигурно. „Хизбула“ имаше опит в прочистването на редиците си от шпиони. Покрай входа минаваше черен път, водещ към изоставена ферма. Земята й бе толкова безплодна, че не ставаше дори за отглеждане на опиум и хашиш — главния поминък на местното население. В самата пещера имаше бетонна площадка с площ около сто квадратни метра. Виждаше се дори място за паркиране на коли. Единственият недостатък бе, че при земетресение убежището ставаше напълно уязвимо. А земетресенията в района не бяха рядкост. Гусн спря колата на сравнително скрито място. След като излязоха от нея, той я покри с камуфлажна мрежа. Да, Куати бе намерил добро място.
Най-трудното в подобни случаи бе да се избере по-малкото зло. От една страна, колкото по-малко хора знаеха за работата — толкова по-добре. От друга пък, без няколко души за охрана просто бе невъзможно да се върши нещо. Куати бе заложил на десетима от личните си бодигардове — хора, доказали предаността си. Те познаваха Гусн и Бок. Шефът им се приближи да поздрави Манфред.
— Това е новият ни приятел — осведоми го Гусн. Човекът огледа внимателно немеца и се отдалечи.
— Was gibst hier?74 — попита напрегнато Фром.
— Това, за което сме дошли — отвърна Гусн на английски, — е доста интересно.
Манфред си взе поука.
— Kommen sie mit, bitte.75
Гусн ги поведе към една стена, в която имаше врата. Пред нея стоеше въоръжен часови, който явно вършеше по-добра работа от ключалка. Инженерът му кимна и войникът също кимна отсечено в отговор. Гусн ги въведе в една стая и включи флуоресцентната лампа. В средата се виждаше голяма работна маса, покрита с парче плат. Гусн го махна, без да каже и думичка. Вече се бе уморил от драматизъм. Беше време за работа.
— Gott im Himmel!76
— Аз също не съм я виждал — призна Бок. — Значи така изглежда.
Фром сложи очилата си и огледа механизма в продължение на около минута, преди да вдигне глава.
— Проектът е американски, но изработката не — забеляза той. — Кабелите са свързани по друг начин. Устройството е старо. Може би на около тридесет години. О, не, проектът е дори и по-стар, но изработката е скорошна. Електрическата верига е от… шестдесетте или може би началото на седемдесетте години. Съветска ли е? Вероятно от азербайджанските.
Гусн почти незабележимо поклати глава.
— Израелска? Ist das moglich?77
Този въпрос също получи кимване.
— Повече от възможно, приятелю. Тя е тук.
— Авиационна бомба. Тритият се използва за увеличаване на мощността — от петдесет до шестдесет килотона. Предполагам, че има радар и ударен взривател. Всъщност била е пусната, но не е експлодирала. Защо?
— Очевидно въобще не е била зареждана. Всичко, което открихме, е пред вас — отвърна Гусн, впечатлен от познанията на Манфред.
Фром пъхна ръка в корпуса на бомбата и пръстите му заопипваха за връзките.
— Прав сте. Колко интересно!
Последва дълга пауза.
— Знаете ли, че вероятно може да бъде поправена… и дори…
— Дори какво? — попита Гусн, макар и да знаеше отговора.
— Може да бъде реконструирана в експлозивно устройство.
— За какво? — попита Бок.
— За водородна бомба — отвърна Гусн. — Подозирах, че е така.
— Ще бъде ужасно тежка и няма да има нищо общо със съвременния дизайн. Както се казва груба, но ефикасна… — Фром вдигна поглед. — Значи искате да ви помогна да я поправите?
— Ще го сторите ли? — попита Гусн.
— Преди десет години… не, преди двадесет съм чел и мислил по този въпрос… Как ще бъде използвана?
— Това притеснява ли ви?
— Нали няма да бъде взривена в Германия?
— Разбира се, че не — отвърна раздразнено Гусн. В крайна сметка организацията нямаше какво да дели с Германия, нали?
В ума на Бок обаче нещо прищрака. Той затвори очи, за да оформи мисълта си.
— Да, ще ви помогна.
— И ще бъдете добре заплатен — обеща му Гусн. След момент видя, че е направил грешка, но в крайна сметка тя не бе от значение.