„Пленник на системата“ — помисли си Гудли.
— Освен това сигурно си забелязал, че последните изказвания на Хрушчов доста сериозно противоречат на някои от изводите на Бледсоу. И още нещо.
— Да?
— Да речем, че през 1961 година Джон Кенеди е имал достоверна разузнавателна информация, че Хрушчов иска да промени системата. През 1958 година той е неутрализирал Червената армия и се е опитвал да реформира партията. Да предположим, че информацията на Кенеди е била изключително достоверна и една птичка му е казала, че ако подложи рамо, промените ще станат още през шестдесетте години. Та това е „гласността“ цели тридесет години по-рано! Да речем, че всичко се е случило точно така и президентът го е провалил, защото по политически причини е решил да не подкрепя Никита… Което означава, че шестдесетте години са една голяма грешка. Виетнам и всичко останало — просто гигантски провал.
— Не ви вярвам. Аз преглеждах президентските архиви. Това не съответства на всичко, което…
— Съответствие в политиката? — прекъсна го Райън. — Е, това вече е революционен възглед.
— Нима твърдите, че всичко това се е случило?
— Това беше само хипотеза — каза Джак.
„По дяволите — помисли си той. — Информацията е известна на всички. Но никой не си е направил труда да върже нещата едно с друго.“ Това бе проява на по-голям и сериозен проблем. Но частта, която го безпокоеше, бе в тази сграда. „Е, нека с историята се занимават историците… докато някои ден не реша да се присъединя към тях. И кога ще дойде този ден, Джак?“
— Никой няма да го повярва.
— Повечето от хората мислят, че Линдън Джонсън е загубил изборите в Ню Хампшир заради настъплението Тет във Виетнам. Добре дошъл в разузнаването, доктор Гудли. Знаеш ли защо е толкова трудно да се разпознае истината?
— Защо?
— Защото съвсем не е лесно да усетиш, че нещо те хапе отзад.
— А разпадането на Варшавския договор?
— Правилна забележка — съгласи се Райън. — Имаше стотици признаци, но никой от нас не успя да го предвиди. Е, в интерес на истината много млади служители в ДР — Дирекцията по разузнаване — обясни без нужда Джак, което се стори на Гудли като опекунство — тръбяха за това, но шефовете на отдели го потулиха.
— А вие, сър?
— Ако директорът се съгласи, можем да ти покажем част от информацията по въпроса. Всъщност по-голямата част. Болшинството от нашите агенти и офицери също се провалиха. Всички можехме да се представим по-добре и това се отнася както за мен, така и за останалите. Ако имаме слабост, то тя е, че твърде много се вглеждаме в нещата.
— Виждате дърветата, но не и гората?
— Точно — призна Райън. — Това е най-голямата клопка в занаята, но въпреки че знаем за нея, често не успяваме да я избегнем.
— Предполагам, затова са ме пратили тук — каза Гудли.
Джак се усмихна.
— По дяволите, аз май започнах по същия начин. Добре дошъл на борда, доктор Гудли. Откъде искаш да започнеш?
Бен вече знаеше отговора на въпроса. Ако Райън не можеше да се досети, то грешката си бе негова.
— И откъде ще вземете компютрите? — попита Бок, когато Фром се отдалечи на безопасно разстояние.
— Вероятно от Израел, но може и от Йордания или Турция — отвърна Гусн.
— Ще ви излезе доста скъпичко — предупреди го Бок.
— Вече проверих цените на компютрите и резервните части. Вярно, че са скъпи.
„Но не чак толкова“ — добави наум Гусн. Той разполагаше с парични суми, които щяха да размътят ума на този неверник.
— Ще видим какво ще поиска нашият приятел. Но каквото и да е, ще го намерим.
13.
ХОД
„Защо приех този пост?“
Роджър Дърлинг бе горд човек. Преминал през загубата на почти сигурно сенаторско място, станал най-младият губернатор в историята на Калифорния, той знаеше, че гордостта е порок, но сладък, когато има защо.
„Можех да изчакам няколко години, да вляза в Сената и сам да прокарам пътя си към Белия дом. А сега какво? Осигурих изборната победа на Фаулър в замяна на… това?“
„Това“ беше самолет номер две — кодово наименование за машината, с която пътуваше вицепрезидентът. Очевидният контраст със самолет номер едно бе поредният повод за шеги с теоретично втория по значимост пост в Съединените щати. Джон Нанс Гарнър78 духовито го бе окачествил като „плювалник“. Според Дърлинг цялата вицепрезидентска институция бе грешка, допусната от бащите на конституцията. Но положението определено се бе подобрило. Според първоначалния проект вицепрезидент е трябвало да става загубилият в президентските избори кандидат. Предполагало се е, че той патриотично ще заеме мястото в правителството на съперника си и ще ръководи Сената, забравяйки дребните политически дрязги в името на родината. Наивността на Джеймс Медисън79 си оставаше загадка дори и за историците, но грешката бързо била премахната още с дванадесетата поправка на конституцията от 1803 година. Явно дори и по времето, когато джентълмените, извикали се един друг на дуел, са се наричали „сър“, хората не са могли да бъдат толкова благородни. И така законът бе променен, за да превърне вицепрезидента от разгромен противник в придатък. Фактът, че толкова много вицепрезиденти са успявали да заемат върховния пост, бе по-скоро случайност. А обстоятелството, че са се справили добре с него — като Теодор Рузвелт, Андрю Джонсън, Хари Труман, — направо не бе за вярване.
78
Джон Нанс Гарнър (1868–1967) — вицепрезидент на САЩ от Демократическата партия (1933–1941). — Бел.прев.
79
Джеймс Медисън (1751–1836) — конгресмен и четвърти американски президент (1809–1817). — Бел.прев.