Във всеки случай Дърлинг никога нямаше да има такава възможност. Боб Фаулър бе както физически, така и политически здрав. Също както и предшествениците си от… Айзенхауер насам. Дърлинг се зачуди дали не бърка. Може би дори ФДР80? Важната, почти равнопоставена роля, която Картър отреди на вицепрезидента Уолтър Мондейл, бе забравена. Фаулър вече нямаше нужда от Дърлинг. Президентът ясно го показваше.
И така Дърлинг се занимаваше с незначителни — дори не второстепенни — задължения. Фаулър летеше съвсем сам в приспособен за нуждите му „Боинг 747“. Роджър Дърлинг получаваше някои от свободните самолети — в случая VC-20B „Гълфстрийм“, който се използваше едва ли не от всеки. С тях летяха сенатори и конгресмени, ако участваха в необходимите комисии или пък ако президентът бе решил да ги поласкае.
„Ставаш дребнав — каза си Дърлинг. — А щом си дребнав, значи се принизяваш до нивото на глупаците, с които трябва да се занимаваш.“
Грешката му бе голяма почти колкото тази на Медисън, мислеше си вицепрезидентът, докато самолетът му кацаше. В надеждата си, че един политик може да сложи страната над собствените си амбиции, Медисън бе оптимист. А постъпката на Дърлинг бе глупава, защото не отчиташе политическата действителност. Фактът, че разликата между президента и вицепрезидента е доста по-голяма, отколкото между Фаулър и който и да е председател на комисия в Сената или Конгреса, просто му бе убягнал. За да върши работата си, президентът трябваше да контактува с Конгреса, но не и с вицепрезидента си.
Как бе позволил да се озове в такова положение? Дърлинг изръмжа учудено, въпреки че си задаваше въпроса поне за хиляден път. Трябва да е било от патриотизъм, но не от политическата му версия. Той бе осигурил подкрепата на Калифорния, без която и двамата с Фаулър щяха все още да бъдат губернатори. Единствената му награда — назначаването на Чарли Алден за съветник по националната сигурност — бе отишла на вятъра. Самото присъствие на Чарли променяше облика на кабинета. И сега Роджър трябваше да се задоволи с мръсната работа. Да произнася речи, които никога не влизаха в новините — за разлика от членовете на кабинета. Речи, които да поддържат вярата в партията на президента. Речи, с които прокарваше нови идеи — обикновено лоши и рядко негови — и след които чакаше гръмотевицата да тресне него вместо президента. Днес щеше да говори за важността от увеличаването на данъците за запазването на мира в Близкия изток. „Прекрасна политическа възможност“ — помисли си той. Роджър Дърлиш щеше да говори пред влиятелни бизнесмени в Сейнт Луис. Аплодисментите ще са оглушителни!
Но той бе приел поста с обещанието да изпълнява задълженията си. Ни ма ако не ги изпълняваше, положението му щеше да се промени?
Самолетът се заклатушка покрай хангара и различните други машини. Тук бе и „Боинг 747“ — НВКПИП — Национален въздушен команден пункт при извънредно положение, известен още като „Нийкап“ или „Самолета на страшния съд“. Той винаги се намираше най-много на два часа път от президента. Особено сложно ставаше, когато президентът лети за Русия или Китай. По време на евентуална ядрена криза самолетът бе единственото сигурно място за президента. Но този проблем май че вече не съществуваше. Дърлинг видя, че от боинга излизаха и влизаха хора. Бюджетът му още не бе спрян — все пак той представляваше част от президентския флот — и стоеше в постоянна готовност за излитане. Роджър се зачуди колко ли време ще измине, докато и това се промени. Както и всичко останало.
— Готови сме за излитане. Закопчахте ли колана си, сър? — попита го сержантът стюард.
80
ФДР — инициали на тридесет и втория американски президент Франклин Делано Рузвелт. — Бел.прев.