„Не търсиш информация, която да изтъква заслугите на Райън“ — напомни си той. Разбира се, Елиът не му го бе казала направо, но от думите й ясно личеше, че иска точно това… „Или поне така си мисля“ — поправи се Гудли. И изведнъж разбра в колко опасна игра се е забъркал.
„Райън убива хора.“ Той бе застрелял най-малко трима. Но, от друга страна, не правеше впечатление на такъв. В крайна сметка животът не бе уестърн. Хората не се разхождаха по улиците с пистолет в ръка. Гудли не потръпна, но си каза, че с Райън човек трябва да бъде внимателен. Бен никога досега не бе срещал човек, убивал други хора. Не бе толкова наивен, че да смята Райън за герой или нещо повече от себе си, но все пак си взе бележка.
По времето около смъртта на Джеймс Гриър в досието на Райън имаше празноти… Май точно тогава беше цялата шумотевица около Колумбия. Бен си записа още нещо. В този период Райън е бил заместник-директор на ЦРУ. Но след избирането на Фаулър и оставките на съдия Артър Мур и Робърт Ритър Сенатът е избрал Райън за заместник-директор на Централното разузнаване. И толкова. Гудли затвори професионалния раздел и погледна в частта, отнасяща се до личния живот и финансовото положение на Райън.
— Лоша работа… — каза Райън с двадесетминутно закъснение.
— Мисля, че си прав.
— Твърде късно. Къде сбъркахме?
— Не съм сигурен — отвърна Банкър. — Кажи на „Теодор Рузвелт“ да спре огъня и дори да се оттегли.
Райън се загледа в картата на стената.
— Може би притиснахме Андрей Илич в ъгъла… Да го пуснем да излезе.
— Как? Как ще го направим, без самите ние да заемем мястото му?
— Мисля, че в сценария нещо е объркано… Не знам какво, но…
— Дали да не му опарим задника — размишляваше на глас Рикс.
— Какво имаш предвид, капитане? — попита Клагет.
— Как е положението във втора тръба?
— Празна. Бяхме я подготвили за проверка — отвърна командирът на торпедния отсек.
— В ред ли е?
— Да, сър. Проверката приключи половин час преди да установим контакта.
— Добре — усмихна се Рикс. — Искам да изстреляте от втора тръба сгъстен въздух. Нека го поразбудим с един фалшив изстрел.
„По дяволите“ — каза си Клагет. Манкузо и Росели щяха да постъпят почти по същия начин. Почти…
— Сър, това ще бъде малко шумно. Достатъчно ще го пораздрусаме, ако му изпратим „танго“ по Гертруд81.
— „Торпедно“, все още ли държиш „Сиера-11“ на прицел? — „Манкузо иска агресивни капитани. Е, ще му покажа какво значи агресивност…“
— Тъй вярно, сър — отговори офицерът.
— Започнете подготовка. Пригответе се да изстреляте сгъстен въздух от втора тръба.
— Сър, потвърждавам, че втора тръба е празна. Торпедата в първа, трета и четвърта тръба са обезопасени.
Офицерът се обади в торпедния отсек, за да му потвърдят информацията и от електронните устройства. Дежурният старшина погледна през малката шпионка, за да се увери, че тръбата е празна.
— Потвърждаваме, че втора тръба е празна. Ще изстреляме сгъстен въздух — обяви офицерът по вътрешната уредба. — Готови сме.
— Отворете люка.
— Тъй вярно, отваряме люка. Люкът е отворен.
— Торпедата?
— Обезопасени.
— ОГЪН!
Офицерът в огневия отсек натисна нужния бутон. Ракетоносецът „Мейн“ се разклати от внезапно изстреляния сгъстен въздух в океана.
На шест хиляди метра от „Мейн“, на борда на американската подводница „Омаха“, операторът на сонара от няколко минути се мъчеше да разбере дали следите по екрана са само обикновен шум. Внезапно там се появи една точка.
— „Контрол“, тук „Сонар“. Смущения, смущения. Механични смущения на нула-осем-осем точно зад кърмата.
— Какво, по дяволите, става? — попита дежурният офицер, Той вече трета седмица заемаше новия си пост като навигатор на подводницата. — Какво става там отзад?
— Смущения, смущения — смущения от залп на нула-осем-осем! Повтарям: ТОРПЕДЕН ЗАЛП!
— Пълен напред! — каза прекалено високо побледнелият лейтенант. — Бойна готовност! Чакайте заповед!
Той вдигна слушалката на телефона за връзка с капитана, но сигналът за тревога вече пищеше и командирът се втурна бос и с разкопчан гащеризон в атакуващия отсек.
— Какво става, по дяволите?
— Сър, имаме смущения от торпеден залп. „Сонар“, тук капитанът. Нещо ново?
— Нищо, сър. Нищо след смущенията. Определено прехванах звук от залп… Но звучеше малко странно, сър. На екрана не се вижда нищо.
— „Рул“ дясно на борд! — заповяда дежурният офицер, пренебрегвайки присъствието на капитана. Вахтата му все още не бе свършила и сега той управляваше подводницата. — Потапяне на сто и двадесет метра. Изстреляйте симулатор.
81
Гертруд — стара фраза, обозначаваща обичайната апаратура, използвана за подводна връзка. — Бел.прев.