— Какво друго знаеш за този Кларк?
— Виждал съм го няколко пъти. Огромен мъж, около петдесетгодишен. Не говори много. Всъщност изглежда срамежлив. Но походката му… Знаете ли как се движи? Преди години тренирах малко карате. Инструкторът ни беше бивша зелена барета, ветеран от Виетнам и т.н. Та той се движеше по същия начин: плавно, без излишни движения, като спортист. Но най-важното са очите. Те винаги опипват всичко около него. Поглежда те се периферно зрение и те класифицира: опасен или безопасен…
Гудли спря. Именно в този момент той разбра какво точно представлява Кларк. Но каквото и да представляваше, Бен Гудли не бе глупак.
— Този човек е опасен.
— Какво? — попита неразбиращо Лиз Елиът.
— Извинете ме. Научих това от инструктора си по карате в Кеймбридж. Истински опасни са онези, които въобще не изглеждат такива. Те просто се смесват с тълпата. Инструкторът ни бе нападнат в станцията на метрото в Харвард. Имам предвид — опитаха се да го нападнат. И тримата му нападатели останаха кървящи на перона. Сигурно са го помислили за портиер или нещо подобно. Той е афроамериканец. Сега трябва да е около петдесетгодишен. Облича се така, че прилича точно на портиер или нещо такова. Изглежда напълно безопасен. Точно такъв е и Кларк. Като моя стар сенсей82… Интересно — каза Гудли. — Е, все пак работи в отдел „Охрана и сигурност“, където сигурно знаят какво се иска от тях. Предполагам, че Райън е разбрал за безпокойството, което причиняват онези хулигани на семейство Зимър, и е изпратил бодигарда си да оправи положението. Местната полиция не е имала нищо против.
— Изводи?
— Райън чудесно се е справил с някои проблеми, но е провалил решаването на други. Всъщност той принадлежи към миналото. Все още действа както по времето на студената война. Има и проблеми с администрацията. Пресен пример е случаят от онзи ден, когато не присъствахте на КАМЕЛОТ. Мисли, че не се отнасяте сериозно към задълженията си и че да се отсъства от военните игри, е безотговорно.
— Така ли каза?
— Почти цитирам думите му. Бях в кабинета на Кабът, когато влезе и започна да сипе проклятия.
Елиът поклати глава.
— Типично отношение за човек от времето на студената война. Ако президентът върши работата си както трябва, ако аз върша работата си както трябва, просто няма да има кризисни ситуации за овладяване. Именно в това е цялата работа, нали?
— Засега се справяте чудесно — забеляза Гудли.
Съветничката по националната сигурност не обърна внимание на забележката и се загледа в листа пред себе си.
Стените бяха на необходимото разстояние, облицовани в пластмаса. Климатичната инсталация вече действаше и пречистваше влажността и праха от въздуха. Фром работеше върху подставките за машините. Всъщност „подставка“ бе твърде лаически термин. Всяка от тях можеше да издържа натоварване от няколко тона, а здравите им крака бяха стабилно закрепени към пода с помощта на винтове. Немецът уравновесяваше машините с нивелир.
— Идеално — каза той след тричасова работа. Трябваше да бъде идеално. Най-после го бе постигнал. Под всяка от подставките имаше цял метър железобетонни постаменти. След като краката бяха нивелирани, винтовете ги пристегнаха към бетона и те станаха съвсем стабилни.
— Нима машините трябва да бъдат толкова неподвижни — попита Гусн.
— Точно обратното. Те стоят на въздушна възглавница.
— Но нали каза, че всяка от тях тежи поне тон! — възрази Куати.
— Въздушната възглавница е лесна работа. Нима не сте виждали кораби на въздушна възглавница. Всеки от тях тежи поне сто тона. Това е необходимо, за да се неутрализират земните вибрации.
— Каква стабилност ни е нужна? — попита Гусн.