Но не последва нищо.
Тя взе ръката му, целуна я и я премести по-надолу, за да му покаже, че е готова.
Джак изглеждаше необикновено напрегнат. Добре, не биваше да го пришпорва… защо да не… в края на краищата го бе оставила да води и ако сега се промени… Тя премести ръката му обратно на гърдите си и не остана разочарована. Сега Кети обърна по-голямо внимание на Джак. Или поне се опита. Умението му да я възбужда не се бе променило. Тя отново извика леко, целуна го страстно, изпъшка и му показа, че той е избраникът й. Че светът й се върти около него точно както и неговият около нея. Но раменете и гърбът му останаха все така напрегнати. Какво става?
Ръцете й отново започнаха да се движат по гърдите му, подръпвайки игриво черните косъмчета. Това винаги му харесваше… Особено пък ако пръстите й продължаха надолу по линията от косми към…
„Какво?“
— Какво има, Джак?
Той се претърколи далеч от жена си и остана да лежи по гръб с поглед, впит в тавана.
— Изморен ли си?
— Предполагам, че това е причината — смотолеви Джак. — Извинявай, миличка.
„По дяволите, по дяволите, по дяволите!“ Но преди да успее да измисли какво да каже, очите на мъжа й се затвориха.
„Виновни са дългите часове на работа и всичкото това пиене.“ Не беше честно! Точно днес, точно в този момент и…
„Ставаш егоистка.“
Кети стана и вдигна пеньоара си от пода. Тя го сгъна внимателно, извади друг, който беше подходящ за сън, и се отправи към банята.
„Той е мъж, а не машина. Изморен е. Работи прекалено много. На всеки се случва. Понякога той го иска, а ти не си в настроение. И тогава на него му е криво, макар че не е виновен, както не си виновна и ти. Имаш чудесен брак, но не и перфектен. Джак е най-добрият мъж, който някога си срещала, но също не е идеален.
Но аз исках…
Аз исках още едно бебе и подходящият момент бе точно тази вечер!“
Очите на Кети се напълниха със сълзите на разочарованието. Знаеше, че не постъпва честно. Но това не й помагаше да преодолее разочарованието си. Освен това беше и малко ядосана.
— Е, комодоре, нямаше нужда.
— По дяволите, Рон, нима очакваш да оставя стар приятел като теб да търси кола под наем?
— Всъщност да.
Манкузо изсумтя. Шофьорът му нахвърля чантите в багажника на флотския плимут, а Манкузо и Джоунс се настаниха на задната седалка.
— Как е семейството?
— Чудесно, благодаря, комодоре…
— Може да ме наричаш Барт, доктор Джоунс. Освен това съвсем наскоро кандидатствах за адмиралски чин.
— Браво бе — забеляза доктор Джоунс. — „Барт.“ Това ми харесва. Само не ме наричай „Инди“. Значи сега за семейството. Ким подготвя доктората си. Децата ходят на училище. А аз май се превръщам в бизнесмен.
— Мисля, че правилната дума е entrepreneur94 — забеляза Манкузо.
— Добре, ще си говорим с термини. Притежавам голям дял в една компания. Но все още си цапам ръцете. Наел съм човек, който да се занимава с всичките глупости по счетоводството. Все още обичам да върша истинска работа. Миналия месец бях на „Тенеси“, за да проверя новата им система. — Джоунс погледна шофьора. — Можем ли да говорим тук?
— Старшина Винсънт знае повече от самия мен. Така ли е, старшина?
— Тъй вярно, сър. Адмиралът е винаги прав, сър — отвърна шофьорът, докато завиваше към Бангор.
— Имаш проблем, Барт.
— Голям ли е?
— Уникален проблем, капитане — отвърна Джоунс, като премина към стила, в който и двамата говореха по време на службата си на подводницата „Далас“. — Никога преди не се е случвало такова нещо.
Манкузо го погледна в очите.
— Имаш ли снимки на децата?
— Разбира се. Как са Майк и Доминик? — попита на свой ред Джоунс.
— Ами Майк иска да ходи във военновъздушната академия.
— Кажи му, че въздухът промива мозъка.
— Доминик иска да учи в Калифорнийския технически.
— Сериозно? По дяволите, мога да му помогна.
През останалата част от пътуването си говориха за дребни неща. Манкузо влезе в кабинета си и затвори вратата след Джоунс. Преди това поръча кафе на стюарда.
— Какво има, Рон?
Отговорът на Джоунс дойде само след секунда колебание:
— Мисля, че „Мейн“ е била проследена.
— Клас „Охайо“? Проследена? Не се занасяй.
— Къде се намира в момента?
— Връща се в открито море. Сега на борда е Синият екипаж. След като излезе от пролива, ще направи проверка на шумовете и после се отправя към патрулната си зона.
Манкузо можеше да обсъжда всякакви въпроси с Джоунс. Компанията му съветваше американския флот по въпросите на сонарната технология. Така че Джоунс разполагаше с богата оперативна информация.