— Коя?
— „Адмирал Лунин“ — отвърна Клагет.
— Капитан Дубинин?
— За бога, ти май знаеш всичко — намеси се Манкузо. — Казват, че е много добър.
— Сигурно е вярно. Имаме общ приятел. Капитан Клагет знае ли за случая?
— Не. Съжалявам, Холандец, но просто така се налага.
— Той трябва да го знае — каза Джоунс. — Тази секретност все повече ни пречи, Барт.
— Заповедите са си заповеди.
— Да, разбира се. Както и да е. Ето, тук ми прищрака нещо. Последната страница — поясни Рон и отново запрелиства. — Излезли сте на антенна дълбочина…
— Да, имахме учение с ракетите.
— Корпусът ви е издал шум.
— Издигахме се бързо, а корпусът е от стомана — не от пластмаса — отвърна леко раздразнен Клагет. — Е, и?
— И сте минали през слоя по-бързо от „опашката“ си. Апаратурата ви го е засякла.
Клагет и Манкузо млъкнаха. Те видяха неясната вертикална линия, която се намираше в честотния диапазон, издаващ акустичния почерк на съветска подводница. Нямаше съмнение, че доказателството е убедително, НО както и всичко останало, посочено от Джоунс, то бе в противоположна на курса на „Мейн“ посока.
— Ако бях комарджия, какъвто, слава богу, не съм, щях да ви дам възможност две към едно, че докато сте били под слоя, някой отгоре ви е дублирал. Той е уловил шумовете от корпуса ви, разбрал е, че излизате на плитко, и се е гмурнал под слоя точно в момента, в който вие сте се изкачи ли. Умно. Големият ъгъл на издигане обаче означава, че опашката ви е останала под слоя по-дълго от нормалното. Именно заради това имаме и следата.
— Но след нея няма нищо.
— Абсолютно нищо — призна Джоунс. — Повече не се появява. Оттук до края на лентата има само обикновен шум и регистрирани контакти.
— Разполагаш с твърде слабо доказателство, Рон — каза Манкузо и стана, за да изпъне гръб.
— Знам. Именно затова долетях тук. Ако ви бях писал, въобще нямаше ла ми обърнете внимание.
— Какво знаеш за руските сонари, което ние все още не сме научили?
— Стават все по-добри… Приближават се към нивото, на което ние бяхме преди десет-дванадесет години. Обръщат повече внимание на широката лента от нас, но ние вече наваксваме. Препоръчах на Пентагона да погледне по-внимателно широколентовата интеграционна система, която разработват „Тексас Инструментс“. А дето казахте, че сте черна дупка, капитане… Хмм, това не е непременно хубаво. Черната дупка не може да се види, но може да се прихване. Ами ако някой проследи „Охайо“ по това, което трябва да е там, а не е?
— Имате предвид обикновения шум ли?
— Да — кимна Джоунс. — Вие правите дупка в него. Правите черно петно, в което няма шум. Ако другият има добри филтри и отличен сонарен оператор, съществува възможност да ви проследят.
— Доста слаба.
Джоунс кимна утвърдително.
— Но съществува. Направих необходимите изчисления. Вероятността е малка, но я има. Освен това започват да пускат в действие нова голяма апертурна95 опашка, разработена от специалистите в Мурманск. Добра е колкото и BQR-15.
— Не може да бъде — реагира Манкузо.
— Може, капитане. Технологията не е нова. Какво още знаем за „Лунин“?
— В момента е в доковете. Да видим — каза Манкузо и се обърна към картата на стената. — Ако наистина е бил той и ако се е насочил право към базата си… От техническа гледна точка е възможно, но предположенията стават прекалено много.
— Просто казвам, че тази птичка е била наблизо, когато сте изстреляли въздух срещу „Омаха“. После сте се насочили на юг и те са ви последвали. Издали сте шум от корпуса си, на който руснакът е реагирал и след това е прекъснал контакта по собствена инициатива. Информацията е оскъдна, но съвпада. Може би — повтарям, — може би. Все пак за това ми плащат, момчета.
— Похвалих Рикс, задето е пораздрусал „Омаха“ — обади се Манкузо след минута. — Искам да имам агресивни капитани.
Джоунс цъкна с език, за да разсее напрежението в кабинета.
— Чудя се защо ли, Барт.
— Холандеца знае за онази работа, която свършихме на брега. За находката.
— Беше малко трудничко — призна Джоунс.
— Тридесет процента шанс…
— Ако приемем, че другият капитан също е умен, вероятността нараства. Дубинин е имал отличен учител.
— За кого говорите? — намеси се капитан трети ранг Клагет с леко нетърпение.
— Нали знаеш, че за руския клас „Тайфун“ разполагаме с изобилна информация. Много повече, отколкото имаме за торпедата им. Никога ли не си се питал откъде все пак сме я взели, капитане?
95
Апертура — величина, която характеризира ефективния отвор на оптична система. — Бел.прев.