Уелингтън си записа фактите с пълното съзнание, че има поне десет „може би“, но нито един факт.
Но нима търсеше факти, по дяволите?
Двамата хулигани. Бодигардовете на Райън — Кларк и Чавес — бяха пребили единия. Сътрудниците му бяха говорили с Ал Арнолдс от местния полицейски участък. Тамошните ченгета се бяха солидаризирали с Кларк. Въпросните хулигани имаха дебели досиета, макар и пълни с дреболии. Нищо сериозно. Ченгетата бяха останали доволни от развитието на събитията. „Нямаше да имам нищо против дори и да бе застрелял онзи малък нехранимайко — бе казал един сержант пред касетофона на сътрудниците му. — Тоя Кларк май наистина си го биваше. Пък и приятелят му не падаше по-долу. Ако копеленцата са били достатъчно тъпи, за да ги предизвикат — нека си сърбат попарата. Животът не е шега, братче. Останалите хлапаци от бандата им потвърдиха историята така, както я разказаха добрите момчета, и приключихме случая.“
Но защо Райън бе насъскал бодигардовете си срещу тях?
„Той е убивал, за да защити семейството си, нали? Не е човек, който обича да закачат… приятелите му… семейството му… любовницата му?
Нима бе възможно?
«Хмм…» — забеляза Уелингтън. Заместник-директорът на ЦРУ май не върви по прав път. Нищо противозаконно, просто малко лош вкус в устата. Някак си непривично за светеца доктор Джон Патрик Райън. Ако някакви местни хулиганчета безпокоят любовницата му, той просто им изпраща бодигардовете си като някакъв мафиотски бос. Просто върши общественополезни неща, срещу които никое ченге не би се осмелило да вдигне глас.
Дали това ще е достатъчно?
Не.
Трябваше му нещо повече. Доказателство, някакво доказателство. Не чак толкова представително, че да става за пред Върховния съд… но достатъчно добро за какво? За да предизвика официално разследване. Разбира се. Подобни разследвания никога не оставаха секретни. Малко шушукане, малко слухове. Лесна работа. Но на първо време Уелингтън имаше нужда от нещо, на което да се опре.
— Доста хора казват, че този мач може би ще е увертюра към суперкупата на Националната футболна лига. И двата отбора са чудесни. И двата отбора, изглежда, ще заемат първите места в своите групи. «Кавалеристите» от Сан Диего и «Викингите» от Минесота.
— Знаеш ли, че новобранският сезон на Тони Уилис започна по-добре дори и от колежанските му изяви? Само за два мача е пробягал триста и шест ярда с четиридесет и шест дрибъла. Значи всеки път, щом хване топката, пробягва средно по 6,7 ярда. Показателно е, че двата мача са срещу «Мечките» и «Соколите» — отбори с чудесна защита — поясни цветнокожият. — Нима някой може да спре Тони Уилис?
— Освен това има сто двадесет и пет ярда по време на деветте си комбинации с двойни подавания.
— Да не забравяме и доктората му от университета в Оксфорд — засмя се цветнокожият. — Той е човекът, който съвсем сам, с две пътувания до «Роуз боул»97, върна Северозападния университет отново на картата. Май че е по-бърз от куршум?
— Ще разберем. Онзи нов полузащитник на «Кавалеристите» — Максим Брадли — е най-доброто, което съм виждал, откакто Дик Бъткъс излезе от Илинойс. Най-добрият полузащитник, раждан в Алабама. А да не забравяме, че оттам дойдоха Томи Нобис, Корнелиъс Бенет и доста други професионалисти. Не случайно го наричат «министъра на отбраната».
Последното бе най-голямата шега в НФЛ. Денис Банкър, истинският министър на отбраната, бе собственик на «Кавалеристите».
— Тим, мисля, че ще стане голям мач.
— Трябваше да отида — забеляза Брент Талбът. — Денис е там.
— Ако му забраня да ходи на мачове, просто ще подаде оставка — обади се президентът Фаулър. — Освен това се придвижва със собствен самолет.
Денис Банкър притежаваше малък самолет и въпреки че позволяваше и на други да го карат, все още пазеше удостоверението си за търговски пилот. Това бе една от причините военните да го уважават. Той можеше да се справи с почти всички летящи апарати, тъй като имаше богат опит зад гърба си.
— Какъв е резултатът?
— «Викингите» водят с три точки — отвърна президентът, — но само защото играят на собствен терен. Възможностите и на двата отбора са доста изравнени. Миналата седмица гледах Уилис срещу «Соколите». Направо е страшен.
— Вярно е. Чудесно момче. Умен, възпитан, а освен това отделя доста време и на децата.
— Защо не го поканим за говорител в кампанията против наркотиците?
— Вече се занимава с това в Чикаго. Мога да го извикам и тук, ако искате.
— Моля те, Брент — обърна се към него Фаулър.