Погледът на Джак се спря върху доклада от разузнавателния отдел. Екипът им от специалисти по руските въпроси се бе занимавал със СПИНАКЪР цяла седмица. Мнението им бе, че сведенията вероятно са достоверни, но може и да се касае и за погрешно тълкуване на думи.
Джак отново затвори очи и се опита да прогони главоболието си.
— Това пък е нашият структурен проблем. Ние оглеждаме различните възможности. Ако дадеш на хората еднозначно мнение, рискуваш да сбъркаш. И знаеш ли какво? Те много по-често помнят грешките, отколкото правилните ти ходове. И така тенденцията е да се разглеждат всички възможности. Още повече че по този начин оставаш честен и към самия себе си. Лошото е обаче, че не даваме на хората това, от което си мислят, че имат нужда. А, от друга страна, те по-често се нуждаят от вероятности, а не от сигурни твърдения, макар и да не го знаят. Можеш да се побъркаш, Бен. Външната бюрокрация иска от нас неща, които често не можем да осигурим, а нашата вътрешна бюрокрация не обича да вади кестените от огъня повече от всеки друг. Добре дошъл в света на разузнаването.
— Никога не съм те мислел за циник.
— Аз и не съм. Просто гледам реално. Ние знаем някои неща, а други — не. Хората тук не са роботи. Те просто са човеци, търсещи отговори, които откриват все нови и нови въпроси. В сградата има доста добри професионалисти, но бюрокрацията заглушава отделните гласове, а е факт, че истината се разкрива по-добре от личности, отколкото от комисии.
На вратата се почука.
— Влез.
— Доктор Райън, секретарката ви не бе…
— В момента обядва.
— Нося ви нещо, сър.
Човекът му подаде някакъв плик. Райън се подписа и освободи куриера.
— Добрите стари японски авиолинии — каза Джак, след като отвори плика.
Вътре имаше нов рапорт от НИИТАКА. Джак се изправи в стола си.
— Господи, Боже мой!
— Проблеми ли има? — попита Гудли.
— Ти не си запознат с това.
— Какво има? — попита Нармонов. Головко се намираше в неприятното положение на човек, който трябва да обяви голям успех с лоши последици.
— От известно време работим по план за проникване в американските шифрови системи. Постигали сме и частични успехи, особено с дипломатическия им корпус. Това съобщение е разпратено до няколко от посолствата им. Разчетохме го напълно.
— И?
— Кой е изпратил това?
— Виж, Джак — започна Кабът. — Лиз Елиът е взела последния доклад на СПИНАКЪР доста на сериозно и иска мнението на Държавния департамент.
— Чудесно. Сега вече знаем, че КГБ е проникнало в системите ни за свръзка. НИИТАКА е имал възможността да прочете съобщението, изпратено до посланика ни. Сега Нармонов знае за опасенията, които имаме.
— В Белия дом няма да го сметнат за толкова сериозно. Нима има нещо страшно в това, че знае за опасенията ни? — попита директорът.
— Ако искате кратък отговор — да, има. Сър, предполагам, разбирате, че аз не знаех за шифрованото запитване на Елиът и как мислите го прочитам? Получавам текста му от офицер на КГБ в Токио. Милостиви Боже, нима сме уведомили за това разследване и в Горна Волта?
— Всичко ли са получили?
— Искате ли да хвърлите едно око на превода? — попита Джак с ироничен тон.
— Върви при Олсън.
— Заминавам.
След четиридесет минути Райън и Кларк бяха пред кабинета на генерал-лейтенант Роналд Олсън, директор на Агенцията за национална сигурност, разположена във форт „Мийд“, Мериленд, между Вашингтон и Балтимор. В нея цареше атмосферата на втори Алкатраз99, но, разбира се, без изгледа към залива Сан Франциско. Основната сграда бе заобиколена с двойна желязна ограда, охранявана през нощта от пуснати кучета. Подобен очевиден израз на манията за сигурност не си позволяваше дори ЦРУ, считайки мярката за твърде театрална. Работата на агенцията бе да изготвя и разчита шифри, както и да записва и разгадава всеки електронен шум на планетата. Джак остави шофьора си да чете „Нюзуик“ и влезе в кабинета на последния етаж, от който генералът ръководеше няколко пъти по-голямата от ЦРУ агенция.
— Рон, имаш голям проблем.
— И какъв е той?
Джак му подаде копие от рапорта на НИИТАКА.
— Предупредих те.
— Кога е пуснато това?
— Преди седемдесет и два часа.
— От Вашингтон, нали?
— Точно така. В Москва са го прочели само осем часа по-късно.
— Това означава, че някой от служителите в Държавния департамент може да им го е предал и руското посолство да го е изпратило в Москва по сателитната връзка — каза Олсън. — Или пък информацията е изтекла от служител в шифровъчния център, или от който и да е от петдесет и двамата дипломати в посолството ни в Москва…
99
Алкатраз — остров в залива Сан Франциско, който от 1934 до 1964 година е федерален затвор. — Бел.прев.