— Колко плутоний ще изгубим? — попита Гусн.
— О, общо около двадесет грама — прецени Фром. — Нищо особено.
Манфред погледна към друга стрелка, която отчиташе налягането. Работният нож бе напълно изолиран от въздуха в стаята и при него налягането бе по-малко. Фактът, че аргонът е по-тежък от въздуха, предпазваше плутония от проникването на кислород при него. По този начин се предотвратяваше възможността от окисляване. Според Фром евентуалното окисляване би довело до появата на плутониев прах, който бе смъртоносен. Тежкият токсичен метал, криещ опасност и от радиоактивност — главно нискоенергийни алфа-частици, — предизвиква бърза и болезнена смърт. Операторите на машините се приближиха, за да проследят процеса отблизо. „Справят се доста добре“ — помисли си Фром. Уменията, които притежаваха отпреди, се бяха доразвили изключително бързо под вещото му ръководени), Въпреки липсата на теоретични познания арабските оператори бяха станали почти толкова опитни, колкото и хората, които бе обучавал в Германия. Фактът красноречиво говореше за значението на теорията и практиката.
— Колко ще продължи? — попита Куати.
— Нима трябва да ви повтарям постоянно? Движим се точно по график. Тази фаза от проекта отнема най-много време. Детайлите, които изработваме, трябва да бъдат съвършени. Просто перфектни. Ако тази част от устройството откаже да функционира, всичко друго отива по дяволите.
— Думите ти май се отнасят за всичко, което сме направили досега! — забеляза Гусн.
— Прав си, млади приятелю. Но в този стадий вероятността от грешки е най-голяма. Металът поначало е труден за обработка, а изливането му в друга форма прави процеса още по-сложен. Сега да видим експлозивите.
Гусн бе прав. Всичко бе трудно. След като Фром му бе дал данните, експлозивите станаха изцяло негова грижа. Взеха нормален ТНТ и прибавиха вещество, което направи материала доста твърд, но без да влияе върху химическите му качества. По принцип експлозивите са пластични и меки вещества. Това им качество трябваше да бъде премахнато, тъй като формата на блокчетата се явяваше от съществено значение за начина, по който щеше да бъде освободена енергията им. Гусн бе моделирал шестстотин блокчета, всяко от които представляваше част от пълен елипсоид. Седемдесет от тях щяха да паснат точно и да оформят експлозивен пръстен с диаметър 35 сантиметра. Всяко блокче си имаше запалка, която щеше да бъде задействана от криптоновите превключватели. Жиците, свързващи превключвателите с източника на енергия, трябваше да бъдат с абсолютно еднаква дължина. Фром вдигна едно от блокчетата.
— Значи качваш, че всички са еднакви? — попита той.
— Напълно. Следвах указанията ти съвсем точно.
— Избери тогава произволно седемдесет от тях. Ще взема една заготовка от неръждаема стомана и ще проверим работата ти.
Корпусът, разбира се, вече бе приготвен. Всъщност това бе деформираното тяло на американската бомба модел-84, изпусната преди години от израелски „Фантом F-4“. Хората на Куати бяха издигнали предварително скеле от дървени стълбове и греди, покрито с три реда чували с пясък. Всичко бе запънато с камуфлажна мрежа, за да се сведе до минимум рискът от разкриване. Сглобяването на опитното устройство отне три часа. В корпуса имаше измервателен уред, свързан посредством кабел с осцилоскопа100 на Фром, който бе на около двеста метра от мястото. Свършиха точно преди залез-слънце.
— Готово — обяви Гусн.
— Започвайте — отвърна Фром, без да откъсва поглед от уреда си. Ибрахим натисна бутона. Скелето се разпадна пред очите им. Няколко от чувалите останаха непокътнати и се разлетяха из въздуха, но останалото беше само облак и дъжд от прах. Стрелката на осцилоскопа замръзна на точката на пределно налягане доста преди ударната вълна да премине над главите им. Бок и Куати останаха леко разочаровани от физическото въздействие на експлозията, чиято главна сила бе притъпена от чувалите с пясък. Нима подобна малка детонация щеше да предизвика ядрена реакция?
100
Осцилоскоп — електронно-лъчев уред за наблюдаване на електрическите трептения. — Бел.прев.