— Имаме проблем, Баз.
— Какъв? — попита Чарлстън, без да го погледне.
Зад тях вървяха трима бодигардове. Други двама разчистваха пътя напред.
Джак също не се обърна.
— Имаме един човек в Кремъл. От време на време говори с Нармонов. Твърди, че Андрей Илич се опасява от заговор на армията и КГБ. Освен това казва, че могат да не спазят договора за съкращаване на стратегическото оръжие. И най-накрая, че е възможно от руските бази в Германия да са изчезнали тактически ядрени бойни глави.
— Наистина ли? Става весело. Достоверен ли е източникът ви?
— Абсолютно.
— Единственото, което мога да ти кажа, е, че за пръв път чувам всичко това, доктор Райън.
— А как се справя вашият човек?
— Доста добре.
— И не е предал нищо подобно?
— Е, имаше някакви слухове. Искам да кажа, че Нармонов е затрупан с проблеми и слуховете са неизбежни. Първи се появиха балтийските републики, после Грузия, а и неговите мюсюлмани не са от най-смирените. Нали вие, янките, имахте някакъв израз за „едноръкия пощальон“? Ако наистина има такъв, то Нармонов може само да му завижда. Вярно е, че имаше проблем със силите за сигурност, но чак пък coup d’etat101 — поклати глава Чарлстън. — Не. Според нас нещата не стоят точно така.
— Но агентът ни твърди обратното. А какво ще кажеш за ядрените бойни глави?
— Страхувам се, че нашето момче не е чак в толкова изгодна позиция, за да има достъп до подобна информация. Той се занимава повече с политика.
Джак разбра, че Базил не може да му помогне с нищо повече.
— Сериозно ли гледате на всичко това?
— Доста сериозно. Налага се. Този агент ни дава отлична информация от години наред.
— Да не е от придобивките на госпожа Фоли? — цъкна с език Чарлстън. — Каква прекрасна млада дама. Разбрах, че съвсем наскоро е родила отново.
— Момиченце — Емили-Сара. Одрала е кожата на майка си.
Джак се похвали за сръчността, с която бе избягнал отговора на първия въпрос.
— Мери Пат трябва да се върне на работа веднага след Нова година.
— А, вярно, вие имахте детски ясли в управлението, нали?
— Едно от най-умните ни нововъведения. Съжалявам, че не съм го измислил аз.
— Какви хора сте само вие, американците? — засмя се сър Базил. — Изчезнали ядрени бойни глави. Да, това наистина трябва да се приема доста сериозно. Вероятен сблъсък между армията и КГБ, от една страна, и евентуален крадец на тактическо оръжие. Звучи страшничко, но въпреки това не сме чули нищо. Не мислиш ли, че подобни тайни се пазят доста трудно? Имам предвид, че е трудно да те изнудват, ако не знаеш, че си изнудван.
— Получихме и някакви слухове, че КГБ провежда операция, ориентирана към специалистите по ядрено оръжие в Германия. Но само слухове.
— Да, и ние чухме нещо подобно — позволи си Чарлстън, докато завиваха към „Татърсъл Касъл“ — стар параход, отдавна превърнат в ресторант.
— И?
— И предприехме собствена операция. Изглежда, че Ерих Хонекер е имал свой собствен мъничък манхатънски проект. За щастие, е умрял още преди да се роди. ГДР е върнала добития от нея плутоний на социалистическите си колеги точно преди промените. Предполагам, че КГБ разследва именно това.
— И защо не сте ни казали нищо?
„За бога, Баз — помисли си Джак. — Вие май страдате от амнезия, а?“
— Нямаше нищо за казване, Джак.
Чарлстън кимна към оберкелнера, който ги посрещна и ги придружи до предварително резервираната маса. Бодигардовете се настаниха между поверените им обекти и останалата част от обядващото човечество.
— Немските ни приятели са били доста предвидливи. Според тях проектът е бил свален от дневен ред напълно и завинаги. На свой ред нашите експерти провериха абсолютно всичко и изводите им съвпаднаха с думите на немските колеги.
— Кога е било това?
— Преди няколко месеца. Ял ли си някога тук, Джак? — попита Чарлстън, когато келнерът се появи.
— Тук не, но съм хапвал на няколко други ферибота.
Базил си поръча халба черна бира. Джак заложи на светлото пиво. Келнерът се отдалечи.
— Операцията на КГБ е по-скорошна.
— Интересно. Възможно е да се отнася за едно и също нещо. Може да са се движили в същата посока, но по-бавно от нас.
— За ядреното оръжие ли? — поклати глава Райън. — Руските ни приятели са доста умни, Баз, и проявяват далеч по-голям интерес по този въпрос от нас. Това е едно от нещата, заради които ги уважавам.
— Е, те трябваше да си вземат поука от урока с Китай, нали?
Чарлстън остави менюто на масата и махна с ръка на келнера да донесе бирата.
— Значи смяташ, че проблемът е сериозен?
— Положително.