— Първата обработка бе направена изключително добре — похвали през рамо операторите Фром.
— Колко маса изгубихме? — попита Гусн.
— 18,527 грама.
Фром изключи машината и се изправи.
— Работниците ни се справят великолепно. Не ми стигат думи да ги похваля. Предлагам да спрем и да изчакаме до утре за окончателното полиране. Глупаво е да избързваме. Всички сме изморени и смятам, че си заслужихме вечерята.
— Както кажете, хер Фром.
— Манфред — поправи го изненадващо немецът. — Ибрахим, искам да поговорим.
— Отвън ли?
Гусн и немецът излязоха. Слънцето вече бе залязло.
— Не трябва да убиваме тези хора. Те са изключително ценни. Представи си, че ни се открие нова възможност.
— Но ти се съгласи…
— Въобще не съм предполагал, че нещата могат да протекат толкова добре. Според графика, който изготвих, ти и аз… Не, ще бъда откровен. Възнамерявах сам да наблюдавам всички процеси. Ибрахим, ти направо ме изуми със способностите си. Ние сформирахме великолепен екип. Трябва да го запазим!
„И откъде ще вземем пак десет килограма плутоний?“ — искаше да попита Гусн.
— Мисля, че си прав, Манфред. Ще говоря с командира за това. Но не забравяй…
— Сигурността. Ich weiss es schon102. На този етап нямаме право да поемаме рискове. Просто те моля в интерес на справедливостта — ако искаш дори и на професионализма — да разсъдите добре. Нали ме разбираш?
— Напълно, Манфред. Съгласен съм с теб.
„Немецът иска да проявим човечност“ — каза си Гусн. Жалко, че го изразява толкова късно.
— Във всеки случай съм съгласен и с предложението ти за порядъчна вечеря, преди да продължим с последната фаза. Тази вечер ще има прясно агнешко, а освен това и немска бира. Току-що я получихме. „Битбургер“, надявам се, че ще ти хареса.
— Доста добро светло пиво. Жалко, че религията ти не позволява да му се насладиш.
— Смятам, че тази вечер — каза Гусн — Аллах ще ми прости прегрешението. — „Освен това го правя, за да приспя съмненията на неверника“, добави мислено той.
— Струва ми се, че работиш прекалено много, Джак.
— От пътуването е, сър. Всеки ден прекарвам по два-три часа в колата.
— Защо не се преместиш да живееш по-наблизо — предложи предпазливо негово кралско височество.
— Да напусна Перегрийн Клиф? — поклати глава Райън. — Ами какво ще прави Кети с болницата? Освен това децата са свикнали с училището там. Не, това не е решение на проблема.
— Без съмнение си спомняш, че при първата ни среща изказа доста критики по адрес на физическото и психическото ми състояние. Не вярвам тогава да съм изглеждал толкова ужасно, колкото ти сега.
Джак забеляза, че принцът бе получил доста информация за него от сър Базил Чарлстън. Сигурно по тази причина с вечерята не бе сервиран алкохол.
— В службата ми обикновено духат топли или студени ветрове. Сега е ред на топлите.
— Защо тогава не послушаш съвета на Труман? „Ако ти е много топло, излез от кухнята.“
— Положението е подобно и при нас, сър, но скоро ще се захлади. Сега просто сме много заети. Това е всичко. Нима и при вас не е същото, когато управлявате кораба си?
— О, моето занимание е далеч по-здравословно. Освен това разстоянието до пулта за управление е далеч по-малко. Всъщност е около пет метра — цъкна с език той.
Райън се засмя малко уморено.
— Сигурно е хубаво. При мен на такова разстояние е само секретарката ми.
— А как е семейството?
Нямаше смисъл да лъже.
— Може да бъде и по-добре. Работата не ми помага особено в това отношение.
— Нещо те безпокои, Джак. Пише го на челото ти.
— Напоследък ми се събра повечко стрес. Освен това попрекалявам с пиенето и не се движа достатъчно. С една дума — обичайните проблеми. Ще се оправя, но в службата просто се случи по-дълъг период на усилена работа от обикновено. Оценявам загрижеността ви, сър, но ще се оправя.
Джак почти успя да се убеди в думите си. Почти.
— Както кажеш.
— Трябва да кажа, че от много време не съм ял толкова хубава вечеря. Кога мислите да наминете от нашата страна на океана? — попита Райън, доволен от възможността да смени темата.
— В края на пролетта. Обещали са ми коне от една ферма в Уайоминг. Всъщност понита за поло.
— Струва ми се, че не бива да играете тази игра. Лакрос103 на коне!
— Дава ми възможност да се полюбувам на природата. Уайоминг е чудесно място. Мисля да прескоча и до Йелоустоун.
— Никога не съм бил там — призна си Джак.
— Значи може би ще дойдеш с нас? Ще те науча да яздиш.
— Може би — отвърна Джак, като се чудеше как, по дяволите, ще изглежда на кон и как ще успее да се откъсне от службата за цяла седмица. — Само да не ми пробутате и някой чук в ръцете.