— Големи ли са опасенията ви? — попита Холцман.
— Доста. Сега имаме нужда от добра разузнавателна информация, но за съжаление не я получаваме. И как можем да преценим ситуацията с Нармонов, щом ни липсват сведения? Какво всъщност получавам? — попита раздразнено Лиз. — Нашият герой тича напред-назад, за да върши работа, която няма нищо общо с управлението. Дори за някои неща се е обръщал направо към Хълма, без да спази нужната процедура. Въобще се занимава със странични въпроси, като в същото време не предоставя на Кабът необходимия му анализ по изключително важни проблеми. Е, след като има кой да го развлича, разбира се…
„Нашият герой — помисли си Холцман. — Какъв интересен избор на изразни средства. Тя май наистина го мрази.“
Холцман знаеше факта, но не и причината. Елиът нямаше основание да завижда на Райън. Той никога не бе изявявал големи амбиции. Не и в политиката. Всички го смятаха за много добър човек. Журналистът си спомни единствената му публична faux pas104 — скандала с Ал Трент, за който Холцман бе почти сигурен, че е бил предварително подготвен. Сега Райън и Трент май се разбираха доста добре. Причината за инсценирането на подобен скандал трябва да е била доста сериозна, но каква? Райън имаше две разузнавателни звезди, за които Холцман също не знаеше нищо. Носеха се само слухове. По пет различни версии на четири различни истории — вероятно всичките измислени. Райън обаче не бе много популярен сред журналистите. Причината бе, че никога не успяваха да изкопчат нищо от него. Той приемаше секретността малко по-сериозно, отколкото трябва. От друга страна, никога не се бе опитвал да си спечели евтина слава — качество, което Холцман уважаваше. Но едно нещо бе вън от съмнение: журналистът напълно бе подценил антипатията към Райън, царяща в администрацията на Фаулър.
„Опитват се да ме манипулират.“
Бе просто като две и две четири. Разбира се, доста умело. Сведенията за руснаците вероятно бяха верни. Неспособността на ЦРУ да достави важна информация на Белия дом също не бе нова тема. Следователно и тя бе вярна. „Къде тогава е лъжата?“ И имаше ли въобще лъжа? Може би просто искаха да извадят на бял свят важна информация… и то по нормалния начин. Не му се случваше за пръв път да научава новини от северозападния ъгъл в Западното крило на Белия дом.
Можеше ли Холцман да не напише репортаж за това?
„Едва ли, Боби, едва ли“ — отговори си сам журналистът.
Обратното пътуване мина по мед и масло. Райън спа почти през цялото време, докато сержантът, който бе и стюард, четеше упътванията за играчките, купени от Джак.
— Хей, серж — извика му вторият пилот, който бе станал да се поразтъпче. — К’во правиш?
— Ами гледам тук играчките, които шефът е купил за децата си.
Сержантът подаде на пилота една от инструкциите: „Прикрепете детайл 1 към плоскост А със 7/8-болтове. Затегнете ги с френски ключ, като използвате…“
— Предпочитам да поправям развалени двигатели.
— И аз — съгласи се сержантът. — Трудни времена настанаха за децата.
24.
ОТКРОВЕНИЕ
— Не обичам да ме използват — каза Холцман и се облегна на стола си с ръце на тила.
Намираше се в съвещателната зала заедно с главния си редактор. Той също бе дългогодишен наблюдател на живота във Вашингтон и бе спечелил голяма част от авторитета си по време на всеобщата лудост, ознаменувала края на президентството на Ричард Никсън. В онези времена се поставяха жалоните на американската журналистика. Именно оттогава репортерите бяха станали толкова кръвожадни, нещо, което не се беше променило и досега. „Единственото предимство на тази черта — помисли си Холцман — е, че сега журналистите не скланят глава пред никого.“ Всеки политик бе потенциална мишена за справедливия гняв на жреците на американската преса. В крайна сметка, макар подбудите на този гняв да не бяха винаги чисти, резултатите служеха на общото благо.
— Не става въпрос за това. Нима някой обича? И така каква част от информацията ни е истина? — попита редакторът.
— Ще трябва да повярваме, че Белият дом не получава добри сведения. Това е характерно за работата на ЦРУ макар че вече нещата далеч не са толкова зле, както преди. В интерес на истината ефективността на управлението се повиши. Не й попречи дори фактът, че Кабът уволни доста хора. Освен това да вярваме и на думите й за Нармонов и армията му.
— А за Райън?
— Срещал съм се с него, но никога по официални поводи. Всъщност е доста приятен човек, с добро чувство за хумор. Освен това явно има страхотни професионални успехи. Награден е с две разузнавателни звезди, но не знаем за какво. При съкращението в оперативния отдел се противопостави на Кабът и без съмнение е спасил няколко глави. Доста бързо израства и кариерата. Ал Трент го харесва въпреки противоречията, които имаха преди няколко години. Тогава трябваше да отразим случая, но Трент просто отказа да обсъжда въпроса с мен. Предполага се, че са се сдобрили и са изгладили недоразуменията помежду си. Но ако вярваме на тази версия, трябва отново да повярваме в Дядо Коледа.