Израел е малка страна, в която всичко се разчува бързо. Не остана дълго в тайна и фактът, че Елин вече живееше с друг мъж. Слуховете достигнаха и до участъка на Задин. Трезвият му поглед достатъчно добре издаваше сломения дух. Колегите му почнаха да се чудят кога ще се оправи. Скоро обаче разбраха, че болката му може би никога нямаше да премине. Тогава един от сержантите реши да вземе нещата в свои ръце. Един четвъртък той се появи на вратата на капитана, придружен от рави Израел Коен. Тази вечер Бенджамин Задин преоткри Бог. „Нещо повече“ — каза си той, докато оглеждаше „Улицата на веригата“ в стария Ерусалим. Бени отново бе разбрал какво е да си евреин. Случилото му се бе Божие наказание. Ни повече, ни по-малко. Наказание за пренебрегнатите майчини слова, за прелюбодеянията му, за дивашките оргии, организирани от него и Елин, за двадесетте години на злодеяния, през които се бе мислил за храбър предводител на полицаи и войници. Но днес всичко щеше да се промени. Днес щеше да наруши хорските закони и да измие греховете си пред Божието слово.
Бе ранна утрин. Денят обещаваше да бъде горещ и сухият източен вятър вече духаше от Арабия. Зад Задин бяха строени четиридесет въоръжени полицаи. Някои носеха автоматични пушки, други — газово оръжие. Имаше и пушки с гумени куршуми, изработени от еластична пластмаса. Те можеха да повалят възрастен човек, а ако стрелецът бе по-точен, дори и да спрат сърцето вследствие контузията от удара. Подчинените му полицаи бяха тук, за да позволят нарушаването на закона — въпреки че началниците ма Задин нямаха предвид точно това. Те трябваше да предотвратят намесата на хора, решили да потъпчат по-висши закони и да попречат на Задин да свърши работата си. В края на краищата така бе казал и рави Коен. Но чий бе този закон? За полицейския офицер този метафизичен въпрос бе твърде объркан. Далеч по-проста — както обясни равинът — бе идеята, че мястото на Соломоновия храм е духовен дом за юдаизма и евреите. Мястото на храма бе посочено от Бог и мнението на хората нямаше никакво значение. Време е евреите да си върнат даденото от Бог. Групичка от десет консервативни равини хасиди21 бе решила да очертае мястото, където в съответствие със светите писания храмът щеше да бъде възстановен. Капитан Задин получи заповед да ги спре, преди да са влезли през „Верижната врата“, и да им попречи да изпълнят плана си. Но той, разбира се, нямаше да се подчини. Хората му щяха да изпълнят неговите заповеди и да пазят равините от арабите, опитващи се да попречат на мисията им.
Задин се изненада, че арабите бяха пристигнали толкова рано. Те бяха хората, убили Моти и Давид. Стояха по-ниско и от животни. Родителите му бяха разказали на всичките си синове какво е било да си евреин в Палестина през тридесетте години. Задни знаеше всичко за нападенията, насилието, завистта, нескритата омраза, знаеше и как британците са отказали да защитават от съюзниците на нацистите хората, били се рамо до рамо с тях в Северна Африка. Евреите можеха да разчитат единствено на себе си и на Бог. А да запазят вярата в техния Бог означаваше да възстановят храма му върху скалата. Именно там Аврам бе сключил съюза между своя народ и неговия Бог. Правителството или не разбираше това, или пък бе склонно да играе политическите си игрички със съдбата на единствената страна в света, в която евреите се чувстваха сигурни. Чувствата му на евреин не позволяваха компромиси, въпреки че го бе разбрал твърде скоро.
Рави Коен се появи в уреченото време. Придружаваше го рави Елиезер Голдмарк, който бе оцелял от Аушвиц. Именно там лице в лице със смъртта евреинът бе разбрал истинското значение на вярата. В ръцете си двамата държаха по един сноп колчета и ролетка. Днес щяха да направят измерванията и да поставят охрана на мястото. Надяваха се да принудят израелското правителство да изчисти мястото от мюсюлманските осквернители. Голямата популярност на проекта в страната, както и сумите, пристигнали от Европа и Америка, щяха да позволят построяването на храма за пет години. И тогава вече никой нямаше да си позволи да говори за отнемане на земята от хората, на които лично Бог я бе дал.
— Мамка му! — промърмори някой зад капитан Задин, но погледът на командира накара богохулника, осквернил свещения момент, да млъкне.
Бени кимна към двамата равини, които тръгнаха. Капитанът поведе полицаите си на около петдесет метра след тях. Задин се помоли за сигурността на Голдмарк и Коен, макар и да знаеше, че те доброволно приемаха опасността. Също както Аврам бе приел смъртта на сина си като жертва пред своя Бог.
21
Хасидизъм — движение на еврейския миситицизъм, основано през втората половина на XVIII век. — Бел.прев.