Руският сержант дойде по-рано, отколкото беше обещал. Носеше само усмивката си.
— Къде са? — попита Кайтел.
— Камионът ей там — посочи руснакът.
— Ecke? Ъгъла?
— Да, тази думата. Ъгъл. Urn die Ecke — закима усърдно сержантът.
Кайтел махна към колегата си, който отиде да докара колата. Искаше му се да попита колко от парите отиват за лейтенанта, който обикновено одобряваше сделката и осигуряваше стоката, но това нямаше никакво значение, нали?
Съветският армейски ГАЗ-69 бе паркиран една пресечка по-надолу. Немската кола се приближи на заден ход до него и колегата на Кайтел отвори багажника. Първата работа на Ервин бе да провери стоката. Имаше десет бойни камуфлажни униформи. Всичките бяха офицерски и следователно с по-добро качество от нормалното. В комплект с тях вървяха десет черни барети с червена петолъчка и доста демодирана танкистка кокарда. На пагоните се мъдреха по три големи звезди, които означаваха чин „полковник“. Имаше също десет чифта ботуши и колани.
— Pistolen? — попита Кайтел.
Очите на руснака опипаха улицата. После се появиха десет картонени кутии. Кайтел избра напосоки една от тях и я отвори. В нея лежеше нов „Макаров“. Той е деветмилиметров пистолет, разработен въз основа на немския „Валтер“. В пристъп на щедрост руснакът дори му подари пет кутии с амуниции.
— Ausgezeichnet112 — забеляза Кайтел и извади парите си. После преброи деветдесет и девет банкноти по сто марки и ги подаде на руснака.
— Благодаря — отвърна той. — Ако трябва още, ще се обадиш, да?
— Да, благодаря.
Кайтел се здрависа с продавача и влезе в колата.
— В какъв свят живеем! — изкоментира шофьорът и потегли.
Само допреди три години тези войници щяха да бъдат съдени и вероятно разстреляни.
— Помогнахме на съветската икономика с десет хиляди марки.
Шофьорът изръмжа.
— Изработването на тази „стока“ струва най-много две хиляди. Как се казваше онова…
— Добавена стойност — подсети го Кайтел, който не знаеше да се смее ли, или да плаче. — Руските ни приятели усвояват материята доста бързо. Или просто мужиците могат да броят само до десет.
— Планът ми се вижда доста опасен.
— Но за сметка на това ни плащат добре.
— Да не би да си мислиш, че го правя за пари? — попита раздразнено колегата му.
— Не. Нито пък аз. Но щом ще рискуваме живота си, трябва да получим и нещо в замяна, нали?
— Така да бъде, полковник.
На Кайтел въобще не му хрумна, че всъщност не знае какво точно прави. Че Бок не му е казал всичко. При целия си професионализъм бившият полковник от Щази бе пренебрегнал факта, че се е хванал на работа с терорист.
„Времето е невероятно тихо“ — помисли си Гусн. Той никога не бе виждал дълбоки снежни преспи. Снеговалежът продължи по-дълго от очакваното и нямаше да спре поне още един час. Бе натрупало около половин метър сняг, който заедно с все още падащите снежинки заглушаваше всички звуци. „Тук наистина можеш да чуеш тишината“ — каза си арабинът, застанал на прага на къщата.
— Харесва ли ти, а? — попита го Марвин.
— Да.
— Когато бях малък, имаше истински снежни бури, а не като тази тук. Натрупваше ужасно много сняг. Веднъж дори преспите бяха дълбоки цял метър. Тогава ставаше много студено — около двадесет-тридесет градуса под нулата. Излизаш отвън и сякаш си на друга планета. В такива моменти винаги съм се питал какво е било, да речем, преди сто години. Живееш си в палатката заедно с жената и децата, а конете ти са вързани отвън. И всичко е чисто и неопетнено точно както трябва да бъде. Сигурно е било прекрасно, човече, наистина прекрасно.
„Марвин е романтичен, но глупав“ — помисли си Ибрахим. Нима примитивният живот можеше да е прекрасен? Повечето от децата са измирали, преди да навършат и годинка, защото през зимата не е имало нито лов, нито храна. Ами това, че пашата на конете е била затрупана под снега? Колко ли хора и животни са измирали от студ и глад? И при всичко това той наричаше живота прекрасен. Глупак! Марвин бе храбър. Той притежаваше в изобилие сила, издръжливост и целеустременост, но не познаваше света. Не познаваше Бог и непрекъснато фантазираше. Жалко. От него би излязъл добър революционер.
— Кога ще тръгнем?
— Най-добре е да изчакаме час-два, докато почистят пътищата. Ти ще вземеш колата. Тя е с предно предаване, така че няма да имаш проблеми. Аз ще докарам микробуса. Не бързаме за никъде, нали? Не трябва да рискуваме.