— И какво те кара да мислиш така? — попита първият заместник-председател.
— Сергей, ти си професионален разузнавач. Няма начин да одобряваш действията на разюздани престъпници. Аз мисля по същия начин, но при мен нещата стоят на лична основа.
Райън се облегна. Погледът му бе застрашителен. Никога нямаше да забрави Шон Милър и останалите членове на Армията за освобождение на Ълстър, които бяха предприели два организирани опита да убият него и семейството му. Само преди три седмици, след дългогодишни съдебни спорове, след три жалби до Върховния съд, след демонстрации и прошения до губернатора на Мериленд и президента на Съединените щати, Милър и приятелите му един по един бяха влезли в газовата камера в Балтимор. Половин час по-късно бяха изнесени мъртви оттам. „И нека Бог се смили над душите им — помисли си Джак. — Ако има достатъчно здрав стомах.“ Една глава от живота му бе затворена завинаги.
— А последният инцидент?
— Индианците ли? Те просто подкрепят думите ми. Тези „революционери“ се занимаваха с наркотрафик, за да изкарват пари. Те ще се обърнат към вас. Към хората, които финансирахте. Само след няколко години вие ще имате доста повече грижи с тях, отколкото някога сме имали ние.
И двамата знаеха, че Райън говори истината. Съветският съюз вече започваше сериозно да се безпокои от мрежата наркотрафиканти. Пазарната икономика напредваше с най-бързи темпове именно в престъпния свят. Проблемът касаеше както Райън, така и Головко.
— Какво ще кажеш?
Руснакът наклони глава.
— Трябва да го обсъдя с председателя. Той ще одобри.
— Помниш ли какво ти казах преди две години в Москва? Кому са нужни дипломатически преговори, когато има истински професионалисти за тази работа?
— Очаквах да ми цитираш Киплинг или нещо още по-поетично — забеляза сухо Головко. — И така, как се справяте с Конгреса си?
Джак цъкна с език.
— Кратката версия е: казваме им истината.
— Нима трябваше да прелетя единадесет хиляди километра, за да чуя това?
— Подбираш няколко човека в парламента, които знаят да си държат езика зад зъбите. Освен това другите трябва да ги смятат за изключително честни — което е по-трудната част. След това им казваш всичко. Разясняваш им правилата на полето…
— Правилата на полето?
— Термин от бейзбола, Сергей. Означава специалните правила, прилагащи се за определено игрално поле.
— А, да, полезен термин — каза Головко със светнал поглед.
— Всички трябва да са съгласни с правилата и никога да не ги нарушават.
Райън спря. Отново бе започнал да говори като учител, а това не бе честно спрямо седящия срещу него мъж. Головко бе професионалист.
Руснакът се намръщи. Ето я трудността: никога да не се нарушават правилата. Разузнаването не винаги бе толкова просто. А конспирацията бе в кръвта на всеки руснак.
— При нас системата работи — добави Райън.
„Наистина ли работи? — запита се той. — Сергей знае отговора… Знае и доста неща, за които аз си нямам представа. Може да ми каже например дали от Хълма22 изтича нещо, откакто Питър Хендерсън… Но знае също, че ние сме разкрили доста от операциите им въпреки руската мания за изключителна секретност.“ Съветският съюз дори го бе признал публично. Изтичането на агенти от КГБ през годината бе провалило някои от най-добре планираните операции срещу Америка и Запада. В Съветския съюз, както и в Щатите, секретността бе едновременно средство за предпазване от провал и ключ към успеха.
— В края на краищата всичко се свежда до доверие — каза Райън след Малко. — Хората във вашия парламент са патриоти. Ако не обичаха страната си, защо, по дяволите, щяха да се забъркват в цялата мръсотия на обществения живот? Същото е и тук.
— Заради властта — отвърна веднага Головко.
— Не. Не и умните. Не и онези, с които ще работиш. Разбира се, че ще се намерят няколко идиоти. Ние също ги имаме. Те все още не са застрашен от изчезване вид. Но винаги ще има такива, които знаят, че властта, идваща с държавната служба, е просто илюзия. Много по-важни от нея са задълженията. Не, Сергей, през повечето време ще работиш с хора не по-малко умни и честни от самия теб.
Головко се усмихна на комплимента. Като професионалист на професионалист. Значи преди минути не бе сгрешил. Райън ставаше все по-добър. Започна да мисли, че двамата с Джак всъщност вече не бяха врагове. Може би съперници, но не и врагове. Между тях имаше нещо повече от професионално уважение.