Мъри чу думите на офицера.
— Да. Колегата ми твърди същото. Моят човек може и да не е на себе си от шока, но със сигурност ще забележи, ако кабинетът му гори, не мислиш ли?
— Получили ли сме вече информация от Денвър? — обърна се Джак към Айърс.
— Не. Спасителният екип още не е пристигнал, но снимките говорят красноречиво, Джак.
— Дан, можеш ли да изпратиш някого веднага там?
— Ще проверя.
— Хоскинс слуша.
— Дан Мъри е, Уолт. Изпрати няколко човека в района на „Скайдоум“ колкото се може по-бързо. Ти остани в кабинета за свръзка.
— Добре.
Хоскинс даде съответните нареждания, като се чудеше дали не рискува живота на подчинените си. После отново остана без работа и се загледа в папката пред себе си. „Марвин Ръсел — помисли си той — е поредният престъпник, умрял от глупост.“ Трафик наркотици. Никога нямаше да поумнеят.
Роджър Дърлинг облекчено въздъхна, когато „Нийкап“ се отдели от самолета цистерна. Преустроеният „Боинг 747“ летеше доста меко, но не и когато бе в близост с танкера КС-10. Преживяването допадна единствено на сина му. В залата за конференции на борда имаше един генерал от военновъздушните сили, един флотски капитан първи ранг, майор от морската пехота и още четирима други офицери. Цялата информация, с която разполагаше президентът, своевременно се предаваше и на „Нийкап“. Включително и съобщенията по „горещата линия“.
— Думите им звучат окуражаващо, но няма да е зле да разберем какво всъщност мислят всички.
— Ами ако наистина става въпрос за руско нападение? — попита генералът.
— И защо ще ни нападат?
— Нали чухте разговора между президента и ЦРУ, сър?
— Но според мен Райън е прав — отвърна Дърлинг. — Иначе просто няма логика.
— А нима светът е логичен? Ами схватките и Берлин и Средиземно море?
— Те са станали между авангардни части. Ние повишаваме бойната си готовност — те също. Войниците се намират прекалено близо едни до други и нечии нерви не издържат. Същото е станало и когато Гаврило Принцип е застрелял ерцхерцога.116 Просто един нещастен случай, от който всичко тръгва надолу.
— Но сега поне разполагаме с „гореща линия“, господин вицепрезидент.
— Вярно — съгласи се Дърлинг. — И слава богу, тя засега си върши работата.
Преминаха първите петдесет метра с лекота. После стана по-трудно, а накрая — невъзможно. Петдесет пожарникари начело с Калахан се опитваха да си пробият път към стадиона. Подкрепяха ги още сто. Началникът на пожарната команда бе наредил всички да се обливат с вода. Ако не друго, тя поне щеше да изчисти праха или каквото и друго там, по дяволите, падаше върху тях. Заразената вода на свой ред щеше да се оттече в уличните канали. Ако преди това не замръзнеше, разбира се. Дрехите на първите огнеборци вече бяха покрити с прозрачна тънка коричка лед.
Но най-големият проблем си оставаха колите. Те лежаха настрани или на покривите си, разхвърляни като детски играчки. Изтичащият от резервоарите им бензин се събираше на малки горящи локвички, които постоянно се подхранваха от допълнително гориво. Калахан нареди един от камионите да се приближи. Хората му завързваха купетата на изпотрошените коли и една по една ги извличаха. Работата обаче отнемаше ужасно много време. Така никога нямаше да стигнат до стадиона. А вътре имаше оцелели хора. Калахан бе сигурен в това. Трябваше да има. Той стоеше встрани и угризенията на съвестта, че не му е студено колкото на другите пожарникари, не преставаха да го измъчват. Когато чу шума от мощния дизелов двигател, Калахан се обърна.
— Здрасти — поздрави го един човек с униформа на армейски полковник. На табелката върху джоба му пишеше: „Лайл“. — Чух, че ви трябва мощна техника.
— С какво разполагате?
— С три сапьорни танка М-728, които след малко пристигат. Имам и още нещо.
— Какво?
— Сто химически облекла. Не са идеални, но са по-добри от униформите на твоите хора. Освен това топлят повече. Защо не изтеглиш хората си за малко и не ги накараш да се облекат? Камионът е ей там — посочи полковникът.
Калахан се подвоуми за момент, но реши, че просто не може да откаже такова предложение. Той нареди на пожарникарите да се оттеглят и да облекат химическите костюми. Полковник Лайл подхвърли един и на него.
— Идеята да се обливате с вода е добра. Така поне няма да имате проблеми с праха. И така, какво искаш от нас?
— Оттук не се вижда добре, но стадионът не е напълно разрушен. Вътре сигурно има оцелели. Трябва да им помогнем. Можете ли да ни прехвърлите през горящите коли?
116
Става въпрос за ерцхерцог Франц Фердинанд фон Есте (1863–1914), убит в Сараево на 28 юли 1914 година, което послужило за повод за започване на Първата световна война. — Бел.прев.