Но Райън не бе нито свещеник, нито равин, нито пък имам. Райън бе висш офицер от разузнаването. Инструмент в ръцете на своята страна. Наблюдател и куриер на информация. Той продължи да оглежда наоколо и забрави за историята.
Хората бяха облечени подходящо за ужасната жега. Невъобразимият шум му напомни за Манхатън. Голяма част от минувачите носеха портативни радиоприемници. В един от ресторантите на улицата поне десет човека слушаха емисията новини. Джак се усмихна на своите хора. Радиото в колата му бе настроено на всички новинарски станции в окръг Колумбия. Очите на хората опипваха всичко наоколо. Те бяха толкова предпазливи, че на Джак му трябваха няколко минути, за да го осъзнае. Приличаха на очите на собствените му бодигардове. Подготвени за всякаква опасност. Е, това бе нормално. Инцидентът с равините не бе предизвикал вълна от насилие, но всички я очакваха. Райън не се изненада, че хората не виждаха по-голямата заплаха, идваща от липсата на насилие. Израел страдаше от късогледство, имащо точно определена причина. Израелците, обградени от страни, които с радост щяха да изгледат изчезването на еврейската държава, бяха развили параноята си в изкуство, а националната сигурност — в мания. Деветнадесет века след Масада29 и диаспората те се бяха завърнали в свещената земя, бягайки от робството и геноцида… само за да намерят същото. Единствената РАЗЛИКА бе, че сега те държаха меча и знаеха добре да го въртят. Но и това ги извеждаше в задънена улица. Войните трябваше да завършат с мир, но никоя от техните войни не бе завършила. Бяха спирали, прекъсвали, но нищо повече. За Израел мирът бе само кратка пауза, през която да погребат мъртъвците си и да обучат следващото поколение войници. Избягвайки изтреблението от християнски ръце, евреите бяха заложили съществуването си на победа над мюсюлманските народи. Те от своя страна веднага бяха изявили желание да довършат започнатото от Хитлер. И Бог сигурно си мислеше същото, което бе мислил и по времето на кръстоносните походи. За нещастие дела като пресушаването на едно море и спирането на хода на слънцето съществуваха само в Стария завет. Сега хората сами трябваше да решават проблемите си. Но човечеството не винаги върши това, което трябва. Когато Томас Мор написал „Утопия“ — страната, в която всички постъпват морално, — той е дал едно и също име както на произведението си, така и на острова. Всъщност „Утопия“ означава „никъде“. Джак поклати глава и сви по друга улица, обрамчена от бели къщи.
— Здравейте, доктор Райън.
Мъжът бе около петдесет и пет годишен, по-нисък, но по-широкоплещест от Джак. Имаше късо подстригана брада, в която се виждаха снопчета посивели косми. Не приличаше толкова на евреин, колкото на командир от асирийската армия на Синахериб30. В ръцете му чудесно биха стояли както широк меч, така и боздуган. Ако не се усмихваше, Джак вече щеше да съжалява, че Джон Кларк не е наблизо.
— Здравей, Ави. Радвам се да те видя.
Генерал Аврам Бен Якоб изпълняваше същата длъжност като Джак, но в „Мосад“. Бе заместник-директор на израелската разузнавателна агенция. Започнал като армейски офицер от кариерата, Ави бе станал един от хората, с които се съобразяваха в занаята. Парашутист с огромен опит, през 1968 година той бе привлечен за разузнаването от Рафи Ейтан31. През последните няколко години пътищата на Ави и Джак се бяха кръстосвали неведнъж, но винаги във Вашингтон. Райън изключително много уважаваше професионалните умения на Бен Якоб. Но съвсем не бе сигурен какво е мнението на генерала за него. Ави доста умело прикриваше мислите и чувствата си.
— Какви новини носиш от Вашингтон, Джак?
— Всичко, което знам, научих от телевизора в посолството. Все още нямам официално съобщение, но дори и да имах, ти знаеш правилата не по-зле от мен, Ави. Намира ли се някъде наблизо ресторантче, в което човек може да похапне?
Това, разбира се, вече бе планирано. След две минути и стотина метра двамата седяха в задната стаичка на уютен семеен ресторант. Така бодигардовете им можеха да са спокойни. Бен Якоб поръча две бири „Хайнекен“.
— Там, където отиваш, не сервират бира.
— Горещо е, Ави. Много горещо — отвърна Райън след първата глътка.
— Разбрах, че заемаш мястото на доктор Алден в Рияд.
— Как могат хора от моята черга да заемат мястото на доктор Алден където и да било?
— Ще водиш преговорите си по същото време, в което Адлер ще преговаря с нас. Ще ни е интересно да научим какво си подготвил.
29
Масада — римска крепост, построена през 37–31 г. пр.н.е. — символ на еврейската солидарност саможертвеност. — Бел.прев.