Д’Агустино опипа врата на Алден, за да провери пулса на сънната артерия. Разбира се, такъв нямаше, но професионализмът й диктуваше, че трябва да провери. Вън от кабинета всички изходи на Белия дом бяха блокирани, охраната се разхождаше с извадени пистолети, а посетителите не смееха да мръднат от местата си. Бодигардовете претърсваха цялата сграда.
— Проклятие! — отбеляза Пит Конър при влизането си в кабинета.
— Претърсването завърши! — съобщи нечий глас в слушалките на двамата. — Сградата е чиста. ЯСТРЕБ е в безопасност.
ЯСТРЕБ бе кодовото название на президента, което използваше охраната. Плод на чувството й за хумор, то едновременно добре се връзваше с името му33 и иронизираше водената от него политика.
— Линейката пристига след две минути — добавиха от центъра за свръзка. Можеха да докарат линейка по-бързо, отколкото хеликоптер.
— Спокойно, Дага — каза Конър. — Мисля, че е получил удар.
— Отдръпнете се! — нареди главният корпусен лекар на морските пехотинци.
Охраната знаеше как да оказва първа помощ, но в Белия дом винаги дежуреше медицински екип и корпусният лекар пристигна пръв. Имаше чанта, подобна на носените от санитарите по време на бойни действия, но не я отвори. По бюрото имаше твърде много кръв и той видя, че вече е започнала да се съсирва. Корпусният лекар реши да не пипа тялото. Кабинетът бе място на евентуално престъпление и охраната винаги го предупреждаваше какво да прави при такива случаи. Повечето от кръвта бе изтекла през дясното ухо на доктор Алден. От лявото също се процеждаха няколко капки. Посиняването вече бе обхванало всички видими части на лицето. Не бе трудно да се постави диагноза.
— Мъртъв е от около час. Мозъчен кръвоизлив. Удар. Той не страдаше ли от хипертония?
— Да, май че — отвърна специален агент Д’Агустино след минута.
— Със сигурност ще може да се твърди едва след аутопсията, но смъртта е причинена от удар.
После пристигна друг лекар. Той бе флотски капитан и потвърди диагнозата на шефа си.
— Тук е Конър. Кажете на линейката да не бърза толкова. ПИЛИГРИМ е мъртъв. Изглежда, от естествена смърт. Повтарям: ПИЛИГРИМ е мъртъв — каза по радиопредавателя си главният агент.
Разбира се, аутопсията щеше да изясни всичко внимателно. За следи от отрова. За остатъци от развалена храна или заразена вода. Но персоналът на Белия дом вече знаеше отговорите на тези въпроси. Д’Агустино и Конър се спогледаха. Да, Алден наистина бе страдал от високо кръвно налягане, а днешният ден със сигурност се нареждаше между най-ужасните в живота му.
— Как е той?
Всички обърнаха глави. Беше ЯСТРЕБ. Самият президент, обграден от ято агенти, застанали до вратата. И зад него доктор Елиът. Д’Агустино мислено си отбеляза, че ще трябва да измислят кодово име и за нея. Дали ХАРПИЯ34 бе подходящо? Дага не обичаше тази кучка. Цялата президентска охрана споделяше чувствата й. Но не им плащаха, за да я харесват, нито пък за да харесват президента.
— Мъртъв е, господин президент — обади се лекарят. — Вероятно е получил удар.
Президентът не реагира по никакъв начин. Агентите от охраната си припомниха, че жената на Фаулър дълги години бе страдала от прогресираща склероза, завършила със смъртта й още по време на губернаторския мандат на президента в Охайо. „Сигурно това е пресушило сълзите му“ — мислеха си хората от охраната и искаха да си вярват. Е, все пак в него се бяха съхранили някакви чувства. Той цъкна с език, направи гримаса, поклати глава и излезе.
Мястото му зае Лиз Елиът, надзъртайки над рамото на агента от охраната. Тя се наведе да види по-добре и Хелън Д’Агустино успя да огледа лицето й. Под грима, който новата съветничка по националната сигурност обичаше да носи, прозираше пребледнялата кожа. Разбира се, гледката бе ужасна и Д’Агустино го знаеше. Приличаше на ведро червена боя, разсипано върху бюрото.
— О, Боже — прошепна доктор Елиът.
— Отдръпнете се, моля — обади се нов глас.
Бяха санитарите с носилката. Единият от тях грубо избута Лиз Елиът от пътя си. Дага забеляза, че шокът й пречеше дори да се разгневи. Лицето й все още бе бледо, а погледът — мътен. „Може би кучката се мисли куражлия — каза си специален агент Д’Агустино, но е сбъркала.“ Това я накара да се почувства по-добре.
„Да не би да ти треперят мартинките, а, Лиз? Инцидентът бе станал само месец след като Хелън д’Агустино бе завършила Академията за тайни агенти. Имаше задача дискретно да следи някакъв измамник. Внезапно «обектът» я разпозна и по причина, която тя така и не разбра, извади голям автоматичен пистолет. Дори успя няколко пъти да стреля към нея. Но НИЩО повече. Тя извади своя «Смит & Уесън» и от десет метра наниза три куршуми точно в «десетката» на нещастника. Сякаш бе картонена мишена Д’Агустино го направи с лекота, за която не смееше дори и да сънува. Този случай й донесе прякора «Дага»35. И така Дага бе едно от момчетата. Тя дори участва в тима по стрелба на охраната, който направи на пух и прах елитните армейски командоси от «Делта Форс». Дага бе мъжко момиче. Явно Лиз Елиът не можеше да се похвали с това. Въпреки надменността си. Май не ти стиска, лейди.“ На Дага не й хрумна, че в момента Лиз Елиът бе главен съветник на ЯСТРЕБ по националната сигурност.
34
Харпия — митологично чудовище с глава на жена и тяло, криле и нокти на птица. — Бел.прев.