— Успех, Джак.
— Благодаря ви, докторе.
Райън изключи телефона. След това излезе от стаята за свръзка и се отправи към тази, в която бе настанен. Чантата му бе готова и го чакаше. Трябваше само да върже вратовръзката си. Той преметна сакото през рамо. Тук бе твърде топло за него, а на всичко отгоре отиваше на още по-топло място. Въпреки това щеше да се наложи да го облече. Още едно от странните правила на етикета, измислен, сякаш да причини на хората колкото се може по-голямо неудобство. Райън вдигна чантата си и излезе.
— Да си сверим ли часовниците? — цъкна с език Адлер, който чакаше отвън.
— Ей, Скот, това не съм го измислил аз!
— Все пак има смисъл… Колкото и малко да е той.
— Предполагам. Аз трябва да гоня самолет.
— Не се безпокой, не може да тръгне без теб — забеляза Адлер.
— Едно от предимствата на държавната служба, нали?
Райън огледа коридора. Бе празен, въпреки че израелците може би бяха успели да монтират подслушвателните си устройства. Е, дори и да е така, нека „Мосад“ ги слуша.
— Какво мислиш?
— Всичко върви по мед и масло.
— Нима?
— Да — усмихна се Адлер. — Сега е моментът, Джак. Идеята ти излезе доста добра.
— Тя не бе само моя. Пък и да не мислиш, че печеля нещо от нея? Никой няма да разбере какво точно се е случило.
— Нали ние знаем? Хайде да се захващаме за работа.
— Искам да ме уведомиш за реакцията им. Успех, синко.
— Мисля, че „мазелтов“ е чудесен израз — каза Адлер и пое ръката му. — Приятно пътуване.
Лимузината на посолството откара Райън право на летището. Самолетът вече чакаше със запалени мотори. Имаше разрешение за излитане и се отлепи от пистата само пет минути след качването на Джак. VC-20B се насочи на юг по продължение на израелската територия. После зави на изток над залива Акаба и навлезе във въздушното пространство на Саудитска Арабия.
Райън по навик гледаше през прозореца. Мислите му се въртяха около задачата. Но тя му бе добре известна вече от седмици и умът му можеше спокойно да работи, докато Джак гледа. Въздухът бе кристално чист, а небето безоблачно. Самолетът се носеше над безплодната пустиня от пясък и камънаци. На фона на еднообразния жълт терен изпъкваха само туфите закърнели храсти, оприличаващи пейзажа на неравно избръснато лице. Джак знаеше, че и голяма част от Израел изглежда по същия начин. Не по-различен бе и Синай — причина за многобройните танкови сражения. Въпросът защо хората отиваха на смърт за земя като тази изникваше от само себе си. Но те го бяха правили още от зората на човешката цивилизация. Именно тук бе арената на първите организирани войни, продължаващи и до днес. Дали щяха да спрат?
Саудитска Арабия е голяма почти колкото частта от Америка, източно от Мисисипи. Столицата й Рияд е разположена приблизително в центъра на страната. Самолетът се приземи бързо, тъй като въздушният трафик в района не е много натоварен. Освен това нямаше въздушни дупки и самолетът плавно кацна на международното летище в Рияд. Няколко минути по-късно „Гълфстрийм“ спря и стюардът отвори вратата.
След два часа охолство, осигурено от климатичната инсталация, Джак имаше чувството, че влиза в парен котел. Температурата на сянка бе сто и десет градуса по Фаренхайт36, но сянка не се виждаше. Пък и слънцето се отразяваше от настилката сякаш от огледало и Джак почувства лъчите му по лицето си. За посрещането му бяха пристигнали зместник-шефът на мисията в посолството и дежурните хора от охраната. Само минута по-късно той вече се потеше в друга лимузина.
— Добре ли пътувахте? — попита заместник-шефът.
— Тук всичко наред ли е?
— Да, сър.
„Хубаво е да те наричат сър“ — помисли си Джак.
— Е, тогава да започваме.
— Инструкциите ми са да ви придружа само до вратата.
— Точно така.
— Може би ще ви е интересно да научите, че журналистите не са ни безпокоили. Явно във Вашингтон са успели да запазят мълчание.
— Това ще се промени след около пет часа.
Рияд бе чист и доста различен от западните метрополии град. Контрастът с израелските градове веднага се набиваше на очи. Тук почти всичко бе ново. Разстоянието бе само два часа. Разбира се, със самолет. За разлика от Палестина, тук не се бяха кръстосвали ничии пътища. Древните търговски маршрути са заобикаляли нечовешката жега в Арабия отдалеч. И въпреки че търговските градове и рибарските селища са се радвали на хилядолетен разцвет, номадските племена от вътрешността са живели доста оскъдно. Поддържала ги е само ислямската вяра, имаща за център свещените градове Мека и Медина. Но два фактора бяха променили статуквото. По време на Първата световна война британците бяха използвали региона за атаките си срещу Османска Турция. Привличайки войските й във вътрешността, те са се стремили да ги отдалечат от важните за Германия и Австро-Унгария градове. След това през 1930 е открит нефтът. И то в количества, спрямо които тексаските залежи приличат на дъждовна локва. С негова помощ арабският свят се бе променил и всички останали го бяха последвали.