Кабинетът на Али Бин Шейх лесно се познаваше по бодигардовете пред двойната врата. Някакъв служител я отвори пред тях, покланяйки се и на двамата.
— Доста съм слушал за вас — каза простичко Али.
— Надявам се, само добри неща — отвърна Райън, като се опитваше да се усмихне.
Принцът се обърна с дяволита усмивка.
— Имаме общи приятели в Англия, сър Джон. Все още ли сте толкова сръчен с малките оръжия?
— Не ми остава много време за тях, сър.
Али посочи на Джак един стол.
— Човек винаги трябва да намира време за някои неща.
Двамата седнаха и официалността изчезна. В кабинета влезе прислужник със сребърен поднос и като им наля кафе, се оттегли.
— Искрено съжалявам за случилото се с доктор Алден. Жалко е, че прекрасен човек като него е попаднал в такава глупава клопка… Нека Бог се смили над душата му. От друга страна, отдавна очаквах срещата с вас, доктор Райън.
Джак отпи от кафето си. Бе гъсто, горчиво и ужасно силно.
— Благодаря ви, ваше височество. Благодаря също, че се съгласихте да се срещнете с мен вместо с по-висш служител.
— Най-големите успехи в дипломацията често започват на ниско равнище. И така, с какво мога да ви бъда полезен — усмихна се Али и се облегна назад. Пръстите на лявата му ръка си играеха с брадата. Очите му бяха черни като маслини и въпреки това сякаш гледаха небрежно. В стаята се възцари работна атмосфера. „Доста бързо“ — помисли си Райън.
— Страната ми желае да потърси средство за… т.е. нахвърляла е план, който да помогне за намаляването на напрежението в района.
— Разбира се, с участието на Израел. Предполагам, че в момента Адлер прави същото предложение на израелците.
— Правилно, ваше височество.
— Доста драматично — забеляза с учудена усмивка принцът. — Продължете, моля.
Джак започна изложението си:
— Сър, най-голямата ни грижа в този случай трябва да бъде сигурността на държавата Израел. Още преди ние с вас да сме се родили, Америка и другите страни пасивно са наблюдавали изтреблението на шест милиона евреи, без да им помогнат с нищо. Вината за това безчестие тежи върху плещите на моята страна.
Преди да заговори, Али кимна мрачно.
— Никога не съм разбирал това. Може би сте могли да се справите и по-добре, но стратегическите решения, взети от Рузвелт и Чърчил през войната, са били напълно добронамерени. Случаят с кораба евреи, който никой не е искал да приеме преди избухването на войната, е съвсем друг въпрос. Макар че отказът на страната ви да даде убежище на тези бедни хора ме удивлява и до днес. Погледнато отстрани, по онова време никой не е могъл да предвиди събитията. Нито евреите, нито пък останалият човешки род. А когато все пак е станало ясно какво ще последва, Европа е била под властта на Хитлер. Намесата от ваша страна е била невъзможна. Тогава държавните ви мъже са решили, че най-добрият начин да се прекрати клането е войната да се спечели възможно най-бързо. Логично. Вероятно са могли да направят политически въпрос от продължаващия Endlosung37 — ако не греша думата, — но са го сметнали за безполезно от практическа гледна точка. От дистанцията на времето избраната позиция може и да изглежда неправилна, но тя не е била продиктувана от злоба. — Али направи пауза, за да отшуми урокът му по история. — Във всеки случай ние разбираме и по принцип приемаме причините, стоящи зад целта ви да съхраните държавата Израел. Присъединяването ни към инициативата е обусловено от искането — което, надявам се, ще разберете — да се гарантират човешките права на останалото население. Тази част на света не е населена от евреи и диваци.
37
Endlosung (нем.) — окончателно решаване на еврейския въпрос според терминологията на Третия райх, тоест унищожаването им. — Бел.прев.