— Точно това, сър, е основа на нашето предложение — отвърна Райън. — Ако успеем да намерим формула, признаваща тези човешки права, ще приемете ли план, в който Америка е гарант на израелската сигурност?
Джак нямаше време дори да си поеме дъх, когато отговорът дойде:
— Разбира се. Нима не е ясно? Кой друг освен Америка може да гарантира мира? Щом Израел се нуждае от войските ви, за да се чувства сигурен — изпратете ги. Щом ви трябва договор, за да формализирате гаранциите си — подпишете го. Ние ще се съгласим. Но какво ще стане с арабските права?
— Според вас по какъв начин можем да гарантираме тези права? — попита Джак.
Принц Али бе поразен от въпроса. Нима Райън не бе тук, за да представи американския план? Али усети, че го обзема гняв, но той бе твърде умен, за да се ядоса. Райън не му готвеше клопка. Въпросът му изразяваше генерална промяна в американската политика.
— Доктор Райън, вие задавате въпроса си с определена цел, но той е реторичен. Вярвам, че сам ще дадете отговора. Изложението продължи три минути.
— Доктор Райън — поклати тъжно глава Али, — ние сигурно ще приемем предложението ви, но въпреки това израелците няма да се съгласят. Или може би няма да се съгласят точно поради причините, заради които ние ще приемем. Всъщност би трябвало да се съгласят, но никога няма да го направят.
— Приемливо ли е предложението ни за вашето правителство, сър?
— Разбира се, трябва да се посъветвам и с другите, но смятам, че реакцията ще бъде положителна.
— Някакви възражения?
Принцът довърши кафето си и се загледа в стената зад Джак.
— Можем да помислим за някои неща, но те с нищо няма да изменят основната схема на плана ви. Всъщност преговорите по тези незначителни детайли няма да отнемат много сили и време, тъй като засегнатите въпроси не противоречат на интересите на другите активни страни.
— И кой според вас ще представя мюсюлманите?
Али се наклони напред.
— Това е лесен въпрос. Всеки може да ви отговори. Имамът на Ал Акса е утвърден учен и лингвист. Казва се Ахмед Бин Юсуф. Учените от целия ислямски свят се консултират с Ахмед по теологически въпроси. Сунити, шиити38 — всички отстъпват пред мнението му. Освен това е палестинец.
— Нима е толкова лесно? — въздъхна облекчено Райън и затвори очи.
Отново се оказа прав. Юсуф не можеше да се похвали с умерени политически възгледи, тъй като бе призовавал за изгонването на евреите от западния бряг. Но освен това като теолог бе отхвърлил тероризма като средство за решаване на конфликта. Не бе идеален, но щом мюсюлманите го искаха, то Райън нямаше нищо против.
— Твърде сте доверчив, доктор Райън — поклати глава Али. — Прекалено доверчив. Мога да гарантирам, че планът ви е по-справедлив, отколкото аз и моето правителство сме се надявали. Но той няма да се осъществи.
Принцът отново замълча и впери поглед в Джак.
— Логично е да си задам въпроса дали предложението ви е сериозно, или пък е просто имитация на коректност.
— Ваше височество, следващия четвъртък президентът Фаулър излиза с обръщение към Общото събрание на Организацията на обединените нации. В него ще представи същия този план с всичките му подробности. Упълномощен съм да поканя страната ви във Ватикана за преговори по съглашението.
Принцът бе толкова изненадан, че неволно употреби разговорна фраза:
— Наистина ли мислите, че ще проработи?
— Ваше височество, ще положим дяволски големи усилия.
Али стана и отиде до бюрото си. После вдигна телефона, натисна някакъв бутон и заговори бързо и напълно неразбираемо. Поне за Райън. Внезапно в главата на Джак се завъртя причудлива мисъл. Писането на арабски, както и на иврит, ставаше от дясно на ляво. Райън се зачуди как ли се справя човешкият мозък с тази особена задача.
„ПО ДЯВОЛИТЕ! — помисли си Джак. — Този план наистина може да проработи.“
Али затвори телефона и се обърна към госта си:
— Мисля, че е време да посетим негово величество.
— Толкова бързо?
— Предимството на нашето правителство е, че когато един министър иска да се види с друг, трябва просто да се обади на братовчед си или на чичо си. Ние сме едно голямо семейство. Надявам се, че президентът ви държи на думата си.
— Речта, предназначена за ООН, вече е написана. Видях я лично. Президентът предполага, че израелското лоби в Конгреса ще се опита да му окаже натиск. Но той е подготвен и за него.
— Виждал съм ги в действие, доктор Райън. Дори когато се биехме за живота си рамо до рамо с американските войници, те отказваха да ни снабдяват с оръжие. Мислите ли, че това може да се промени?