— Съветският комунизъм е мъртъв. Варшавският договор — също. Толкова много от факторите, оформили света, в който израснах, вече ги няма. Завинаги. Време е да се избавим и от последните безредици. Питате дали можем? Защо не? Единственото постоянно нещо в човешкия живот е промяната, сър.
Джак знаеше, че е безумно сигурен в себе си, и се чудеше как ли се справи Скот Адлер в Ерусалим. Адлер не беше високомерен маниак и знаеше Как да поставя въпроса. С израелците отдавна не бе постъпвано по този наши. Райън се чудеше кога и дали въобще им бе прилаган такъв подход. Но президентът подкрепяше плана. Ако израелците се опитаха да попречат, доста скоро щяха да открият колко самотно място е светът.
— Забравяте Бог, доктор Райън.
— Не, ваше височество — усмихна се Джак, — именно в това е въпросът, нали?
На принц Али му се прииска да се усмихне, но се въздържа. Все още бе рано. Той се обърна към вратата.
— Колата ни чака.
Военният склад в Ню Къмбърланд бе съоръжение, датиращо от революцията, в което се съхраняваха флагове и знамена. Генералът, който бе професионален антиквар, разгърна на масата полковото знаме, принадлежащо НА Десети американски кавалерийски полк. Той се зачуди дали някои от песъчинките по плата бяха останали още от кампанията на полковник Джон Гриърсън39 срещу апахите. Сега знамето щеше да отиде в полка. Май не му бе писано да влиза често в употреба. Може би щяха да го показват веднъж годишно, но със сигурност по същия модел щеше да бъде изработено ново. Странно бе, че въобще се налагаше да го употребяват. В тези времена на разоръжаване се сформираше нова част. Не че генералът имаше нещо против. Въпреки забележителната история на Десети Холивуд не бе направил нито един филм за „Черните полкове“. А Десети принадлежеше към една от четирите черни военни части, участвали в покоряването на Запада. Останалите бяха Девети кавалерийски и Двадесет и четвърти и Двадесет и пети пехотни. Полковото знаме бе изработено през 1866 година. В средата му бе извезан бизон, тъй като индианците, сражаващи се срещу кавалеристите от Десети, оприличавали косите им на козината на животното. Чернокожите войници бяха участвали и при разгрома на Джеронимо40 и бяха спасили Теди Рузвелт при хълма Сан Хуан. Точно по това време бяха получили знамето и фактът, че то е било продиктувано от политически причини, съвсем не го омаловажаваше. Десети кавалерийски полк имаше достойна история, която никаква политика не можеше да омаловажи.
— Ще стане за седмица — каза цивилният. — Лично ще се погрижа за него. Господи, чудя се какво ли би си помислил Гриърсън, ако видеше Бизоните днес?
— И с основание — позволи си да отбележи генералът.
Преди няколко години той бе командвал Единадесети въоръжен кавалерийски полк. Кавалерията „Черния кон“ бе все още в Германия, въпреки че един Бог знаеше колко още ще остане там. Но историкът бе прав. Със сто двадесет и девет танка, двеста двадесет и осем бронетранспортьора, двадесет и четири подвижни оръдия, осемдесет и три хеликоптера и пет хиляди войници модерният механизиран кавалерийски полк фактически се бе превърнал в бригада. Тя бе бързо подвижна и изключително мощна.
— И къде ще ги разположат?
— Полкът ще се формира във форт „Стюарт“. След това не знам. Може би ще ги пратят при Осемнадесети военновъздушен корпус.
— Значи ще облекат кафявите униформи?
— Вероятно. Полкът има опит в пустините, нали?
Генералът опипа знамето. Да, все още се усещаха песъчинките от Тексас, Ню Мексико и Аризона. Той се зачуди дали войниците, следвали това знаме, знаеха, че полкът им отново ще се сформира. Може би.
6.
МАНЕВРИ
Церемонията по смяната на командирите в американския флот не се е променила много от времето на Джон Пол Джоунс41. Тя започна по разписание — точно в 11,24. Бе изтеглена с две седмици по-рано от очакваното, за да може напускащият капитан по-бързо да се заеме със задълженията си в Пентагона. Той не бе много щастлив от тази идея. Капитан първи ранг Джим Росели бе с американската подводница „Мейн“ още от последната година и половина от строежа й в корабостроителницата на Гротън, Кънектикът. След това бе присъствал на пускането на вода и окончателното оборудване. Бе участвал в набирането на екипажа. Също и при изпитанията. Бе ръководил еднодневна учебна стрелба край Порт Канаверал. Най-накрая я бе превел през Панамския канал до базата за атомни подводници в Бангор, Вашингтон. Последната му задача се състоеше в това да командва лодката — „Мейн“ бе огромна, но в американския флот я наричаха „лодка“ — на първия й патрул в залива на Аляска. Но всичко свърши. Четири дни след завръщането на лодката в базата той прекрати връзките си с нея, като я предаде на заместника си — капитан Хари Рикс. Разбира се, не всичко бе толкова просто. От времето на първата американска атомна подводница „Джордж Вашингтон“, която отдавна бе превърната в бръснарски ножчета и други полезни стоки, тези лодки имаха по два екипажа. Единият се наричаше „Син“, а другият „Златен“. Идеята бе проста. Ако екипажите се сменят, подводницата може да прекара по-дълго в морето. Въпреки че бе скъпа, тази практика даваше добри резултати. Флотските подводници от клас „Охайо“, въоръжени с балистични ракети, прекарваха две трети от времето си в морето. Патрулите им продължаваха седемдесет дни, последвани от двадесет и пет дневна почивка. Затова Росели бе отстъпил на Рикс половината от командването на огромната подводница и цялото командване над Златния екипаж. Членовете му в момента напускаха лодката. Следващият патрул щеше да се осъществи от Синия екипаж.
40
Джеронимо — индиански вожд, оказал съпротива при настаняването на апахите в резерват. — Бел.прев.
41
Джон Пол Джоунс (1747–1792) — американски морски капитан от шотландски произход, участвал в Гражданската война. — Бел.прев.