— Когато съобщих предложението ни, всички ме изгледаха доста изненадано — обади се Адлер в подкрепа на Райън. — Те явно очакваха нещо, но то не бе нашият план.
Държавният секретар се наклони напред.
— Господин президент, израелците вече две години живеят с впечатлението, че само те и никой друг са отговорни за националната си сигурност. То се е превърнало почти в религия. И въпреки ежегодните ни оръжейни доставки и други помощи правителството им предпочита да поддържа илюзията. Опасенията им са, че ако ипотекират националната си сигурност в замяна на добрата воля на други страни, стават зависими от тази добра воля.
— Те повтарят все едно и също — забеляза хладно Лиз Елиът.
„Сигурно и ти щеше да го правиш — помисли си Райън, — ако шест милиона от близките ти се бяха превърнали в прах. Как, по дяволите, можем да забравим за холокоста?“
— Мисля, че Сенатът няма да откаже ратификация на двустранна спогодба за сигурност между нас и Израел — обади се Арни ван Дам за пръв път.
— Колко време ще ни отнеме съсредоточаването на необходимите армейски части в Израел? — попита Фаулър.
— Не повече от пет седмици от деня, в който издадете заповедта за това, сър — отвърна министърът на отбраната. — Десети механизиран кавалерийски полк вече се сформира. Той е равностоен на тежка бригада и може да разбие — по-точно да унищожи — всяка бронетанкова дивизия, която арабите биха хвърлили насреща му. Прибавете към него една част морски пехотинци за блясък, както и споразумението за използване на пристанището в Хайфа, и получавате бойна група със самолетоносач в Източното Средиземноморие. Авиационното крило със самолети F-16 от Сицилия ще допълни картината. Идеята определено ще допадне на военните. Тя им предоставя огромен полигон за учения. Базата ни в Негев46 по нищо няма да се различава от Националния център за подготовка във форт „Ъруин“. Най-добрият начин да поддържаш боеспособността на една военна част е да я скъсаш от учения. Разбира се, това ще изисква доста средства, но…
— Но ние ще ги дадем — прекъсна го меко Фаулър. — Разходите са оправдани от всяка гледна точка и, предполагам, на Хълма няма да възразят. Прав ли съм, Арни?
— Всеки конгресмен, който се противопостави, сам скъсява кариерата си — заяви уверено шефът на канцеларията.
— Значи единственият проблем е да преодолеем израелската опозиция? — продължи Фаулър.
— Точно така, господин президент — отвърна от името на всички Талбът.
— И как най-добре можем да го направим?
Президентският въпрос бе реторичен. Отговорът му се знаеше от всички. Сегашното израелско правителство, както впрочем и останалите през последните десетилетия, бе нестабилна коалиция от противоречиви интереси. Ако Вашингтон само леко го побутнеше, то без съмнение щеше да се сгромоляса.
— А какво е мнението на останалите страни в света?
— Страните от НАТО не са проблем. Останалите членки на ООН само ще гледат и ще ръкопляскат — отвърна Елиът, преди Талбът да успее да отвори уста. — Щом Саудитска Арабия е в играта, ислямският свят няма да има нищо против. Ако Израел се опъне, ще си остане самотен както винаги.
— Според мен не бива да им се оказва голям натиск — каза Райън.
— Доктор Райън, въпросът не е от вашата компетентност — възрази му медено Елиът.
Няколко глави се помръднаха. Няколко чифта очи се присвиха. Никой обаче не се обади в защита на Джак.
— Вярно е, доктор Елиът — отвърна Райън, нарушавайки неловкото мълчание. — Както е вярно, че излишният натиск ще има обратен на замисления от президента ефект. Въпросът има и морална страна, която не бива да се пренебрегва.
— Доктор Райън, целият проблем е свързан с морала — намеси се президентът. — Моралната страна е много проста: войната в региона продължава достатъчно дълго и е крайно време да бъде прекратена. Нашият план цели точно това.
„Нашият план“ — каза си Райън. В погледа на Ван Дам за момент проблеснаха искри. Джак разбра, че е абсолютно сам. Точно както трябваше да бъде и Израел. Той сведе поглед към бележките си и млъкна. „Морална страна — дрън, дрън! — помисли си гневно той. — Просто ти се иска да оставиш стъпките си в пясъците на времето и да се изявиш като Великият Умиротворител.“ Но моментът не бе подходящ за цинизъм. Пък и фактът, че планът вече не се приписваше на Райън, не намаляваше достойнствата му.
— Как ще подходим, ако се наложи да ги притиснем? — попита небрежно президентът. — Няма нужда от грубости. Достатъчно е само едно малко разбираемо съобщение.
— Следващата седмица ще е готов за отплаване голям морски конвой със самолетни части. В момента там се заменят радарните системи на изтребителите F-16 — каза министърът на отбраната Банкър. — Има и още някои неща, но радарните системи са най-важни. Те са чисто нови. Внедряваме ги за пръв път. Същото важи и за ракетните системи на F-16. В Израел най-много разчитат на авиацията си. Ако задържим този конвой по технически причини, съобщението ще е достатъчно ясно и силно.