Продължението на това късче никому неизвестна история е, че незаредената бомба се откъсна от разпадналия се самолет и като прелетя още известно разстояние, падна на около петдесет метра от къщата на един селянин друз7. Едва три дни по-късно израелците откриха липсата на бомбата. Те все пак успяха да установят как се е изгубила, но това стана след Октомврийската война. Израелските военни бяха изправени пред неразрешим проблем. Бомбата се намираше някъде зад сирийската линия, но къде? Кой от четирите самолета я бе носил? Къде бе паднала? Сирийците едва ли щяха да им помогнат да я намерят. Не можеха да кажат и на американците, защото „специалният ядрен материал“ бе откраднат точно от тях.
И така бомбата си остана в неизвестност. За нея знаеше само друзът, който я покри с около два метра тор и продължи да обработва каменистата си земя.
1.
НАЙ-ДЪЛГОТО ПЪТУВАНЕ
Арнолд ван Дам се просна на въртящия се стол с елегантността на парцалена кукла, захвърлена в ъгъла. Джак никога не го бе виждал да носи сако освен в присъствието на президента. Но понякога Ван Дам не се съобразяваше дори и с него. Райън се питаше дали Арни трябва да бъде заставен ОТ въоръжен бодигард да се появява на срещи, които изискваха човек да носи черна вратовръзка. Самата вратовръзка бе доста разхлабена около незакопчаната яка и Джак се зачуди дали въобще някога е била стегната. Ръкавите на раираната синьо-бяла риза на Ван Дам бяха навити. Въпреки това се виждаше, че са зацапани по лактите — резултат от навика на Анри да чете с ръце, поставени на хронично задръстеното от документи бюро. Когато говореше с някого обаче, той спираше да работи. За особено важните разговори пък Ван Дам се облягаше на стола и опираше крак върху чекмеджето на бюрото си. Едва петдесетгодишен, Арнолд ван Дам бе с изтъняла сива коса и уморено лице, набръчкано като стар пергамент. Но светлосините му очи бяха винаги нащрек. Пъргавият му ум пък успяваше да се ориентира във всяка ситуация и да не изпусне нито един детайл. Това качество явно се предаваше заедно е поста „Шеф на президентската канцелария“.
Той взе голяма порцеланова чаша с емблемата на Белия дом от едната страна и името му, гравирано на другата, и си наля диетична кола. После хвърли изпълнен със загриженост и обич поглед към заместник-директора на Централното разузнаване.
— Жаден ли си?
— Бих пийнал една истинска кола, ако, разбира се, ти се намира там някъде — отвърна с усмивка Джак.
Ръката на Ван Дам изчезна под бюрото и след малко червената кутия летеше към Джак, който я хвана, преди да тупне в скута му. Ако я отвореше веднага, напитката сигурно щеше да се разлее по ризата му. Затова Райън демонстративно обърна клипсата към Ван Дам, преди да я дръпне. „Независимо дали го харесвам или не, този човек поне има стил“ — помисли си Джак. Работата ни най малко не го бе деформирала. Арни се държеше официално само когато трябва, а точно сега случаят бе по-различен. Ван Дам важничеше пред външни хора. Вътрешните не заслужаваха подобно отношение.
— Шефът иска да знае какво, по дяволите, става там — започна Ван Дам.
— Аз също — каза Чарлс Алден, съветник по националната сигурност, който тъкмо влизаше. — Извинявай, че закъснях, Арни.
— Ние също, господа — обади се и Джак. — От няколко години положението е едно и също. Вие искате най-добрата информация, с която разполагаме.
— Разбира се — каза Алден.
— Следващия път, когато отидеш и Москва, оглеждай се за голям бял заек с жилетка и джобен часовник8. Ако ти предложи да отидете в дупката му, моля те, приеми и после ми разкажи какво си видял — продължи Райън със сериозен тон, в който обаче се промъкнаха подигравателни нотки. — Вижте, аз не съм от тези идиоти с десни убеждения, които крещят за завръщането на студената война. Тя обаче си имаше и предимства. Действията на руснаците до голяма степен бяха предвидими. А сега тези нещастници започват да играят като нас. Въобще не можеш да разбереш какво са намислили. Смешното в цялата история е, че най-после осъзнавам какъв тормоз сме били за КГБ. Ситуацията там се сменя с часове. Нармонов е най-хитрият играч на политическата сцена в света, но всеки път, когато се захваща за работа, кризата не закъснява.
7
Друз — член на религиозна секта, основана от египетския халиф ал-Хаким (996–1021). — Бел.прев.