Това щеше да означава, че е живял живота си напразно. Щеше да означава, че всичко, за което бе работил, всички лишения са отишли на вятъра. Цяло поколение борци за свобода се бяха били и умирали за… за кауза, която можеше да изчезне безвъзвратно.
Предаден от братята си араби, чиито пари и политическо влияние бяха поддържали хората му.
Предаден от руснаците, чиито подкрепа и оръжие съпътстваха движението още от самото начало.
Предаден от американците, най-перверзните от всички. Те бяха отнели врага му.
Предаден от Израел, който се бе съгласил на условия, близки до справедливия мир. Но справедливост не можеше да има. Не и докато последният ционист не напуснеше арабската земя.
Можеха ли да го предадат и палестинците? Ами ако приемеха плана? Откъде щяха да идват преданите му бойци?
Предаден от всички.
Не, Бог нямаше да допусне това. Бог бе милостив и даряваше със светлината си само правоверните.
Не, това не можеше да се случи. Не бе възможно. За подредбата на тази мозайка трябваше да съвпаднат твърде много елементи. Нима вече не бяха измисляни хиляди мирни планове? Хиляди гледни точки. Нима те се бяха увенчали с успех? Дори и преговорите Картър-Садат-Бегин48 в Америка, на които американците се бяха опитали да помирят двете страни, пропаднаха, когато Израел се оказа неспособен да осигури подходящи условия за живот на палестинците. Не, Куати бе сигурен. Вероятно вече нямаше да може да разчита на руснаците. Вероятно саудитците също щяха да го изоставят. Без съмнение американците също не заслужаваха доверие. Но със сигурност можеше да разчита на Израел. Евреите бяха прекалено глупави, прекалено самонадеяни, прекалено късогледи, за да видят, че единствената им гаранция за дълготрайна сигурност е равноправният мир. Иронията го порази толкова силно, че по устните му заигра усмивка. Сигурно сам Бог бе замислил спасяването на борците за свобода от смъртните им врагове. Нито инатът, нито пък твърдите еврейски вратове щяха да им позволят да се преклонят пред такъв план. И ако именно това бе необходимо за продължаването на войната, нима можеше да има съмнение, че посланието е пратено от Бог? Нима можеше да има съмнение, че Куати и хората му наистина се бореха в името на свещената цел?
— Никога! Никога няма да сведа глава пред този позор! — извика министърът на отбраната.
Представлението бе драматично дори и за самия него. Бе ударил по масата достатъчно силно, за да обърне чашата си с вода, която вече течеше към края на покривката и заплашваше да се разлее в скута му. Министърът нарочно не й обърна внимание. Гневните му сини очи обгърнаха стаята.
— Ами ако заплахите на Фаулър не са празни приказки?
— Ще провалим кариерата му — отвърна министърът на отбраната. — Можем да го направим. И преди сме проваляли американски политици.
— Повече пъти, отколкото сме били способни да го направим тук — забеляза външният министър sotto voce49 към съседа си.
— Какво беше това?
— Казах, че в този случай може и да не успеем, Рафи. — Давид Ашкенази отпи от чашата си, преди да продължи. — Посланикът ни във Вашингтон съобщи, че планът на Фаулър се ползва с подкрепата на Конгреса. Миналата седмица посланикът на Саудитска Арабия е дал голям прием за ръководството на Конгреса. Ако не се лъжа, се е представил доста добре. Прав ли съм, Ави?
— Напълно, министре — отвърна генерал Бен Якоб. Шефът му отсъстваше от страната и сега той представляваше „Мосад“. — Саудитците и останалите „умерени“ страни от Персийския залив са склонни да прекратят войната с нас. Освен това искат да установят дипломатически отношения на ниво министри, подготвящи пълното признаване на неуточнена, по-късна дата. Съгласни са и да поемат част от американските разноски по настаняването на военните части и самолетите им тук. И позволете да прибавя още нещо от себе си: те поемат цялата цена за поддържане на умиротворителните сили и за икономическото оздравяване на палестинските ни приятели.
— Можем ли да откажем на подобно предложение? — попита сухо министърът на вътрешните работи. — Изненадан ли си сега от подкрепата на Американския конгрес?
48
Ануар Ел Садат (1918–1981) — египетски президент (1970–1981), сключил мирен договор с Израел. Убит при атентат. Менахем Бегин (1913–1992) — министър-председател на Израел (1977–1983). Двамата със Садат получават Нобелова награда за мир през 1978 г. — Бел.прев.