— Какво ще кажеш за това, а?
— Според теб за колко време ще приключи всичко?
— Заедно с подготвителната работа, която свършихте ти и Талбът, и заключителните щрихи на Банкър и Талбът… да речем, две седмици. Няма да стане така бързо, както с Картър в Кемп Дейвид. Тук са забъркани твърде много професионални дипломати. До две седмици обаче президентът ще се качи на боинга си, за да подпише документите в Рим.
— Искаш ли да дойда с теб в Белия дом?
— Не, ще се оправя сам.
— Добре.
Това се очакваше. Райън напусна стаята по същия начин, по който бе дошъл.
7.
БОЖИЯТ ГРАД
Камерите бяха на местата си. Военнотранспортният самолет С5В „Галъкси“ бе натоварил фургоните с най-нови подвижни телевизионни станции, които успешно преодоляха разстоянието от базата „Андрюс“ до летище „Леонардо да Винчи“. Журналистите не бързаха за заключителната церемония — някои дори се съмняваха, че ще се стигне до нея, — а за действията, предхождащи главния спектакъл. Продуцентите смятаха, че пристигащата нова дигитална техника по-добре ще отрази произведенията на изкуството, отрупали стените на Ватикана. Местните дърводелци, подпомагани от специалисти от Ню Йорк и Атланта, работеха денонощно, за да построят Кабините, откъдето щяха на живо да се излъчват новините. От Ватикана щяха да се предават цели три сутрешни новинарски емисии. Тук бяха Си Ен Ен, Ен Ейч Кей, Би Би Си и почти всички други телевизионни станции в света. Екипите се трупаха на големия площад пред църквата, започната през 1503 година от Браманте51 и довършена от Рафаело, Микеланджело и Бернини52. Една кратка, но силна буря бе заляла кабината на „Дойче Веле“ с вода от фонтана, в резултат на което отиде по дяволите техника за сто хиляди марки. В крайна сметка служителите на Ватикана започнаха да протестират, че не е останало място за хората, които ще искат да видят великото събитие, но вече бе твърде късно. Някой си спомни, че по римско време на това място се бе издигал Големият цирк, и всички се съгласиха, че сегашното събитие е най-големият цирк през последните години. С тази разлика, че в римския цирк се бяха провеждали надбягвания с колесници. Рим допадна на телевизионните журналисти. На екипите на „Днес“ и „Добро утро, Америка“ не им се налагаше да бъдат на крак преди сутрешните броеве на вестниците. Вместо това те ставаха неприлично късно, за да започнат излъчването си след обяд — !!! — и да го завършат по времето за следобедното пазаруване. После отиваха да вечерят в някои от най-големите римски ресторанти. Хората от изследователските групи пък се ровичкаха из разни справочници, за да открият исторически забележителности като например Колизеума — или по-точно Флавиевия амфитеатър, както някой правилно отбеляза. Там древните римляни бяха гледали състезания, приличащи донякъде на днешния американски футбол. Смъртоносни битки между мъже, между мъже и животни, между животни и християни и още безброй други вариации. Но все пак символичният фокус по време на престоя на журналистите в Рим си остана Форумът. Там бяха руините на древния римски център. Там Цицерон и Сципион се бяха разхождали, срещали с приятели и врагове. От векове насам Форумът непрестанно привличаше туристите. Вечният Рим, баща на световна империя, отново играеше важна роля на световната сцена. В центъра му се намираше Ватиканът. Въпреки малката си площ той все пак бе повелител на държавите. „С колко дивизии разполага папата?“ — цитира един от говорителите Сталин, след което се впусна в задълбочен анализ на тема „Как църковните добродетели надживяха марксизма-ленинизма?“. И бе прав. Съветският съюз вече поддържаше дипломатически отношения със Светия престол и вечерната новинарска емисия „Время“ също излъчваше от една кабина на площада.
Допълнително внимание се отделяше и на останалите две религии, участващи в преговорите. На церемонията по посрещането папата бе припомнил случаи от ранните години на исляма. Комисия от католически свещеници пристигнала в Арабия да установи какви са намеренията на Мохамед. След сърдечното посрещане най-старшият епископ попитал къде могат да отслужат меса. Мохамед без колебание им предложил джамията, в която се намирали. „Нима това не е дом, посветен на Бога?“ — попитал ги Пророкът. Светият отец бе показал същото благоразположение и към израелците. И в двата случая думите му бяха предизвикали известно неудобство сред по-консервативните религиозни представители, но той го бе премахнал с реч, произнесена едновременно на три езика:
„В името на Бог, когото наричаме с различни имена, но който е един и същ за всички хора, ние предоставяме града си в услуга на мъжете, дошли тук с добри намерения. Ние вярваме в толкова много общи неща. Вярваме в милостивия и всеопрощаващ Бог. Вярваме в човешката душа. Вярваме във всемогъщата сила на вярата и способността й да твори доброжелателство и братство. Посрещаме братята си, дошли от различни страни, с молитвата вярата им да намери път към Божия мир и справедливост, в които никой от нас не се съмнява.“
52
Джан Лоренцо Бернини (1598–1680) — италиански бароков скулптор, художник и архитект, роден в Неапол. — Бел.прев.