— Олеле! — възкликна говорителят на сутрешните новини встрани от микрофона. — Май започвам да вземам този цирк на сериозно.
Но, разбира се, репортажите не спряха дотук. В интерес на честността, баланса, полемиката, правилното възприемане на събитията и рекламата телевизионните станции излъчиха интервюта и с главата на еврейска военизирана организация. Той разпалено припомни изгонването на испанските евреи от Фердинанд и Изабела, „Черните стотни“53 на руския цар и, естествено, Хитлеровия холокост. В заключение лидерът каза, че евреите ще са ГЛУПАЦИ, ако не продължат да разчитат единствено на оръжието и силните си ръце, От Кум религиозният водач на Иран и дългогодишен враг на всички американци — аятолах Даряеи — заклейми всички неверници, хвърляйки ги в пламъците на ада. Но преводът затрудняваше възприемането на думите и грандоманският ораторски брътвеж бе отрязан по средата. Най-много телевизионно време получи някакъв самозван „харизматичен54 християнин“ от Американския юг. След началните си думи, че католиците са най-върлите антихристи, той повтори прословутото си твърдение, че Бог дори не чувал молитвите на евреите, а да не говорим за мюсюлманите неверници, които за по-обидно бяха наречени „мохамедани“.
Но тези демагози — или по-точно идеите им — останаха някак си встрани. В телевизионните станции заваляха хиляди сърдити обаждания, че е предоставено телевизионно време на подобни фанатици. Те бяха добре дошли за продуцентите. Щом хората се гневяха, значи пак щяха да гледат програмата им в търсене на нови емоции. Американският фанатик веднага установи, че притокът му на средства спира. Б’ней Б’рит побърза да заклейми излишно откровения равин. Лидерът на лигата на ислямските нации, който сам бе известен богослов, обяви, че радикалният имам скверни думите на Пророка. За да подкрепи тезата си, той надълго и нашироко цитира същите тези думи. Телевизионните станции излъчиха всички противоречиви репортажи и показаха достатъчно баланс, за да успокоят едни и да вбесят други.
Един от вестниците забеляза, че хилядите акредитирани журналисти са кръстили конференцията „Мирна купа“ заради кръглата форма на площад „Сан Пиетро“. По-наблюдателните разбраха, че това е резултат от натиска, оказан върху пишещите братя. Изпратени да отразяват събитието, те все още не знаеха нищо съществено. Охраната на конференцията беше желязна. Участниците пристигаха с военни самолети и кацаха във военните бази. Репортерите и операторите с техните мощни камери бяха държани достатъчно далеч, така че повечето от представителите пътуваха напълно спокойно. Въпреки че носеха ренесансовите си костюми, швейцарските гвардейци не даваха и птиче да прехвръкне през редиците им. И когато се случи нещо наистина важно — швейцарският министър на отбраната се вмъкна през една странична врата, — никой не забеляза.
Пристигащата от всички страни информация оправдаваше надеждите, че именно това ще бъде голямото събитие. Умореният от противоречия свят носен на крилете на еуфорията от последните промени в отношенията Изток-Запад, го усещаше с цялото си същество. Коментаторите предупреждаваха, че в най-новата история не е имало по-ожесточено противопоставяне, но хората от целия свят се молеха на хиляди различни езици в милиони молитвени домове за края на най-опасния конфликт. За щастие, телевизионните станции твърдяха, че събитието е близо.
Сред професионалните дипломати се намират най-заклетите циници на света, които не са стъпвали в църква от детството си. Сега те усещаха тежестта на неподозирано бреме. Откъслечните сведения, получавани от охраната на Ватикана, свидетелстваха за усамотени нощни бдения в катедралата „Св. Павел“; за нервни разходки по балконите в спокойните нощи; за дълги разговори на някои от участниците със Светия отец. Но само това. Високоплатените телевизионни новинари учудено се гледаха един друг. Пишещите братя със зъби и нокти се бореха да откраднат някоя полезна идея, за да напишат репортажите си. Оказа се, че изключително важните преговори са отразени безпрецедентно слабо. Това не се бе случвало от времето на Картъровия маратон в Кемп Дейвид. И светът затаи дъх в очакване.
53
Черните стотни — реакционни, антиреволюционни и антисемитски руски групировки от началото на XX век. — Бел.прев.