— Ще окаже ли това отражение на крайния срок по двустранния ни договор?
— Имаш честната ми дума, Робърт — отвърна тържествено Нармонов. — Ракетите ще бъдат унищожени до първи март дори ако трябва да ги взривя със собствените си ръце.
— Това ме устройва, Андрей.
Договорът за намаляване на ракетите бе сключен от предишната администрация. Той предвиждаше петдесетпроцентно съкращение на междуконтиненталните ракети до идущата пролет. Всички американски оръжия от вида „Минитмън“ II бяха предвидени за унищожение и засега процедурата вървеше по план. Както и при договора за ракетите със среден обсег, и тук оръжията се разглобяваха на съставните им части, които се унищожаваха пред свидетели. Журналистите отразиха първото подобно обезвреждане, но след това изгубиха интерес. В ракетните силози, които също се инспектираха, електронните устройства се демонтираха и помещенията се обявяваха за продан. В Америка четири от тях вече бяха продадени на фермери, които ги използваха за собствени нужди. Един японски конгломерат, притежаващ големи предприятия в Северна Дакота, дори закупи военен бункер. Той бе превърнат във винарска изба, обслужваща японските бизнесмени, които идваха на лов всяка есен.
Американските инспектори в Съветския съюз съобщаваха, че руснаците също полагат огромни усилия. Заводът им за демонтиране на ракети обаче нямаше нужната екипировка и Съветският съюз вече изоставаше от плана почти с тридесет процента. Пред завода, натоварени на ремаркета, чакаха реда си цели сто ракети. Силозите им вече бяха взривени. Въпреки че руснаците бяха унищожили всичките си устройства пред очите на американските инспектори, ЦРУ все още се опасяваше. Някои твърдяха, че подвижните ремаркета можели да насочват и изстрелват ракетите. „Подозрението към Съветския съюз е твърде закоравял навик, за да се пречупи толкова бързо“ — помисли си Фаулър. Без съмнение същото важеше и за руснаците.
— Договорът е огромна крачка напред, Робърт — каза Нармонов и отпи от чашата си. „Сега сме сами и можем да се отпуснем като джентълмени“ — помисли си с усмивка руснакът. — Ти и твоите хора заслужавате поздравления.
— Помощта ви имаше съдбовно значение за крайния успех, Андрей — отвърна благородно Фаулър.
Това естествено бе лъжа, но политическа. Нещо, от което и двамата разбираха. В действителност думите на американския президент бяха самата истина, но те не го знаеха.
— Проблемите ни стават с един по-малко.
— Вярно е, приятелю, но това е вече минало. Как се справяте с Германия?
— Сигурно се досещаш, че армията не е възхитена от…
— Нито пък моята — прекъсна го меко Фаулър. — Войниците са като кучетата. Полезни са, но не трябва да забравят кой е господарят. Добре е от време на време да им се напомня.
Когато чу превода, Нармонов замислено кимна. Арогантността на този човек го удивяваше. „Същото твърдят и сведенията от разузнаването“ — забеляза съветският президент. Освен това бе склонен към покровителство. „Е, американците се радват на лукса от стабилна политическа система“ — каза си Андрей Илич. Това даваше на Фаулър сигурността, за която Нармонов трябваше да воюва ежедневно. Политическата система в Съветския съюз все още не бе желязна. „Дори не е и дървена“ — помисли си безрадостно руснакът. Какво облекчение наистина да можеш да гледаш на войниците си като на кучета. Нима Фаулър не знаеше, че кучетата могат и да хапят? Американците бяха толкова странни. По време на комунистическия режим в Съветския съюз те не спираха да говорят за политическата сила на Червената армия, която всъщност бе изчезнала с премахването на Тухачевски57 от Сталин. Но сега, когато липсата на желязната марксистко-ленинска десница позволяваше на войниците да говорят неща, за които преди щяха да бъдат разстреляни, американците сякаш не забелязваха проблемите. Е, сега не бе време да разсейва илюзиите им, нали?
— Кажи, Робърт, откъде точно дойде идеята за това споразумение? — попита Нармонов. Той знаеше отговора, но искаше да провери дали Фаулър е изкусен лъжец.
— От много места, както и повечето подобни идеи — отвърна безгрижно президентът. — Основният двигател бе Чарлс Алден — клетият нещастник. Когато израелците направиха онзи ужасен гаф, той незабавно задвижи плана си и както виждаш, с успех.
57
Михаил Николаевич Тухачевски (1893–1937) — съветски маршал, работил за модернизирането на Червената армии. Екзекутиран от Сталин. — Бел.прев.