А роклята, която ми купи вуйчо Миша, беше страхотна! Супер! И обувките, и чантата към нея бяха много скъпи, вярно, жалко, че не се разпусна за украшения, леля Лара ми даде от своите за една вечер — тя има много. Нищо, всичко още ми предстои, той ще ми купи и друга рокля, и то не една, ще го навия и за накити. Най-добрите приятели на младите момичета са диамантите — това е всеизвестна истина. Това беше само началото! Важното е, че той разбра: може и трябва да ме взема със себе си, аз няма да го посрамя, напротив, всички ме хвалят и ми се възхищават. И с конете вчера се изявих много сполучливо! В този клуб има цяла конюшня и на всички предложиха да пояздят. Естествено, аз пожелах една от първите. Никак не си падам по коне, страхувам се от тях и изобщо, те са някакви смрадливи, огромни, но нали там даваха костюми за яздене, а на мен ужасно ми се искаше да се покажа с тесни бричове, прилепнало яке и високи ботуши. Бях виждала такива костюми в списанията и винаги си бях представяла колко секси бих могла да изглеждам с тях. Е, можех ли да изпусна такъв случай? Естествено, първа хукнах да се преобличам. Изглеждах направо куул!2 Всички останаха като гръмнати. Тънка талия, дълги, стройни крака, косите — развети от вятъра, очите искрят. Истинска амазонка.
И яздих първокласно! Вярно, не напълно самостоятелно, инструкторът водеше коня, но това е естествено, нали ми беше за пръв път… Но аз седях на седлото уверено, държах гърба си изправен и се усмихвах ослепително — народът просто се смая от тази картина. После чух как един дъртак каза на вуйчо Миша, че като за първи път съм се държала съвсем достойно.
И богатите момчета просто се лепяха за мен, отнемаха ме един от друг, молеха ме за телефонния ми номер. Ще видим какво ще става по-нататък. Ще се срещам с всички, а после ще избирам. Най-важното е да не бързам, защото вуйчо Миша определено пак ще ме заведе някъде и там ще се сдобия с нови познати. Ще трябва само да го помоля за друга рокля, защото на тези купони ходят едни и същи хора — като ме видят с предишната рокля, кой знае какво ще си помислят.
Тая пък глупачка Данка повярва, че вчерашното парти само ми е попречило на плановете и цял ден съм скучала. Нищо, това е правилно, нека се чувства виновна. Две седмици й набивах в главата, че съм принудена да отида заради нея, макар че никак не ми се ходи, а и днес сутринта й го повторих, за профилактика. Вярно, жалко, че не можах да поседя насаме с Павел — Данка буквално се беше залепила за стола с тоя неин кефир, така че, когато той ме попита за приема, се наложи да продължавам да хленча и да се правя на изстрадала. Ако Данка я нямаше, щях да му разкажа колко готина бях и как всички ме ухажваха. Да се позамисли. Защото ми се прави на девствен. Така се притисках до него, че и мъртвец би заподскачал от радост, а той — седи с каменна муцуна, сякаш нищо не усеща и не разбира. Прави се на важен, иска да тичам подир него. Няма да дочака. Сам ще ми допълзи.
Но колко хубава бях вчера! Дори вуйчо Володя ме оцени. Снощи се прибрахме много късно, а той беше у нас, с баба гледаха телевизия в хола. Влетях в стаята като с крила, цялата една възбудена, щастлива, очите ми святкаха, косите се стелеха по раменете ми, роклята блестеше. Той седеше във фотьойла, а аз се втурнах към него, наведох се да го целуна и така хитро се извъртях, че гърдите ми да се показват от деколтето. Как ме погледна само! О, много особено. Сега съм абсолютно сигурна: ако не му бях племенница…
Още веднъж да взема Юлка на прилично място? Дума да не става! Тя изобщо не умее да се държи. Хвърляше се на врата на всеки, флиртуваше, натрапваше телефонния си номер. Също като евтина проститутка. Ужас! В земята потънах от срам. Добре че, когато я представях, веднага казвах, че ми е племенница. Само това ми липсваше — всички да си помислят, че имам такава дъщеря. Ларка едва не умря от срам и вчера, когато се върнахме, ми вдигна скандал. Все пак Юля е МОЯ племенница и аз изпълних молбата на МОЯТА майка. Ларка съскаше, че ако продължавам да се водя по акъла на роднините си, това ще ни доведе до пълна катастрофа, и че моите роднини ръководят целия ни живот, и че й е дошло до гуша да търпи това, и че аз, в края на краищата, съм длъжен да се науча да живея със собствения си ум, а не с маминия или на Володка и трябва да започна да им казвам „не“. Разбирах, че е права, и обещах. Първата стъпка беше да не отида с мама на гробищата. Както обикновено, станах в шест сутринта, макар че бях успял да поспя само три часа и главата ми тежеше, но пак станах и в осем вече бях в офиса. Без мен майка ми няма да закача Лариса, няма да я накара да тръгне с нея. Юлка сигурно ще спи до обяд, а Валентина сама да се оправя, както иска. Ако не може да се измъкне — да върви с мама. Не, лично аз прекратявам тези ежеседмични посещения при тате и Ваня. И вече никъде няма да водя Юлка.