Не можеха да й отговорят.
— Надявайте си скапаните скафандри.
Те се втурнаха покрай нея в трюма.
Всъщност, Табита Джут знаеше за херувимите също толкова, колкото и всеки друг в кабината. Но беше бясна, не си бе доспала и кипеше от негодувание и подозрителност.
Тя увисна в предния шлюз на трюма, без да забравя нито за миг тъмната зелена грамада, уголемяваща се в илюминатора зад гърба й.
— Предполагам, че не сте качили скрито оръжие на борда, нали, само мъртви извънземни, а? — Табита мрачно се огледа наоколо.
— О — внимателно се обади Могул. — Що се отнася до това… — Той изви длан във въздуха и тя внезапно зърна нещо в нея, нещо с матов блясък. Малък металически син пистолет.
— Отблизо това ще ги накара да разцъфтят като цветя — спокойно каза акробатът.
Табита протегна ръка.
Могул замислено я погледна.
— Струва ми се, че ще го задържа.
Тя се върна в кабината за чантата си.
„Грозната истина“ се извисяваше над тях като тъмнозелена планета, вече толкова близо, че не бяха под, а почти в мрежите й.
Тъмнозелен метал изпълни полезрението им. Нямаше перспектива. Не можеха да определят разстоянието. Големият, ярко осветен наблюдателен мостик приличаше на градски купол, който се издигаше, за да ги посрещне. Имаше и по-малки светлини, амбразури и илюминатори, които спокойно можеха да са светлини на самотни сгради и летящи ферми. Онзи сребрист кръг беше тракторнолъчевият проектор, който ги притегляше към смъртта. Изглеждаше ведър и прекрасен като огряно от луната езеро.
Наоколо пипалата на парализиращите мрежи се протягаха към нейния кораб като паяжини към муха. Табита видя овъгления и огънат метал, оставен от торпедата й. Повредите бяха нищожни, имаше и други такива места, от които се процеждаше гориво или просто бяха почернели и смачкани.
Парализиращите мрежи вече се затваряха около тях и привличаха „Алис“ в себе си.
— Ха така — успокоително се обади мощният глас. — Няма проб…
Избухна ослепителен проблясък, като че ли корабът беше пълен с мълнии. После всички светлини угаснаха.
Илюзорният пейзаж изчезна. Потъмня наблюдателният мостик, амбразурите, илюминаторите, тракторнолъчевият проектор, навсякъде се възцари мрак.
Табита усети, че „Алис Лидъл“ се разлюлява под краката й в резултат от промяната на гравитацията. Малкият „Таласъм“ се опитваше да орбитира около по-големия кораб.
Тя полетя към пулта. В слушалките й се разнесе глас, този път тих и спокоен:
— Приятни сънища — прошепна той.
Беше Кстаска.
39.