— Не искаш да седя тук. Ще си ида.
— Не, няма нищо, извинявай, имам… — Тя уморено кимна към пулта.
Близначката погледна към почернелия кабел в дланта си.
— От мен няма никаква полза.
Табита посочи към монитора.
— Иди да помогнеш на брат си — предложи тя. И незабавно разбра, че не е трябвало да го казва.
Саския я стрелна с гневен поглед.
Раздразнена, Табита махна с ръка.
— Ту се прегръщате, ту…
— Опитвам се! — с предрезгавял от вълнение глас я прекъсна Саския. В този момент тя очевидно си вярваше. — Кстаска… Знам, че не можеш да ги разбереш, дори ние не можем, не изцяло, но понякога я поглеждаш и виждаш какво си мисли, какво чувства… казваш си, тя е далеч от дома си и играе в евтин цирк, но го виждаш в очите й… — Разсеяно застанала на пътеката между седалките, Саския повдигна глава и изправи рамене. — Казваш си, иска ми се да можех да го правя, да съм като нея.
Има красиви рамене, помисли си Табита, която изобщо не следеше речта й. Внезапно изпита желание да скочи на крака и да я прегърне, да погали тези рамене, но се съмняваше, че идеята е добра. Това обаче доведе до странно, неловко мълчание. Почувства се длъжна да предложи нещо, макар и само за да запълни тишината.
— И какво е направила? — накрая попита тя.
Саския я зяпна, сякаш я бе попитала кои са капеланите и кой е построил Изобилие.
— Тя ни спаси!
Табита все повече се объркваше. Посочи към далечния пиратски кораб.
— Сега, искаш да кажеш.
— Не! Нас! Нас двамата с Могул!
— От какво?
Беше ред на близначката да се озадачи.
— От Абраксас!
— Вие сте от Абраксас?
— Те ни създадоха! Обясних ти. И Кстаска ни измъкна. Взе ни на кораб, отведе ни и повече не се върнахме там. — Гласът й отново се изпълни с мъка. Саския сведе очи към овъгления кабел. — Какво да правя с това?
Табита не знаеше какво да й отговори. Погледна към отчаяната близначка, после към данните за повредите, които търпеливо течаха на екрана.
— Има няколко резервни — каза тя, — в… в…
Вниманието й привлече осевият ключ. Кристалът премигваше в червено. Работата на Кстаска беше останала недовършена.
— Ще дойда да ги взема — махна с ръка Табита. — След малко.
Но Саския я нямаше.
Тя въздъхна, сбърчи вежди и се съсредоточи.
От лявата й страна просветна редица зелени лампички. Табита вдигна очи към монитора и видя, че от сервизния тунел към двигателите излиза друг робот. Лазерният поялник изстиваше в манипулаторните му щипки. Той прати утвърдително съобщение и доклад за ремонта, затвори люка на тунела и се отдалечи, за да върне зачислените му инструменти обратно в склада.
Имаше какво да се каже за механичните им спътници. Никакви сблъсъци, никакви сексуални проблеми, никаква внезапна смърт.
Субективните часове отлитаха.
Табита трябваше да признае, че са добър екип. Страхът и скръбта бяха потиснали противоречията им и те работеха задружно, като спазваха дисциплина, изпитана в акробатиката и фокусите. Постепенно се ободриха, започнаха да си подсвиркват и тананикат. Навярно все пак би могла да им има доверие. Освен всички онези неща за фраските.
Тя включи комуникатора.
— Добре, облечете костюмите, приберете всичко и закопчайте предпазните колани. Приберете Тал в кутията му. Двигателят е готов за скок.
Викове, подсвирквания, аплодисменти.
— Това проверка ли е? — попита Марко. Тал размахваше криле, кацнал на ръката му по-скоро като сокол, отколкото като папагал.
— Ако не се получи, значи е проверка. Иначе след пет субективни минути би трябвало да сме на път. След пет минути — повтори тя и изключи връзката.
После останаха само двете с Алис, както стотици други пъти, за да извършат поредното нарушение на физическите закони. Компютърът беше обработил всички налични данни и преначерта маршрута. Потоците информация на екрана и датчиците бяха замръзнали в странни комбинации, които щяха да отключат тройната ключалка на измеренията.
— Потегляме, Алис.
Табита насочи почти цялата енергия към капеланския двигател и усети вибрирането му. Усети го в костите си, в тъканта на кораба.
Звездната светлина навън се топеше под музиката на духови инструменти. Вътре от плочите на палубата и стените се надигаше познатата здрачна мъгла на междупространствието.