Хайди избърса плота до лакътя на Табита.
— Още една? — попита барманката.
— Добре — отвърна Табита и пресуши чашата си. Още една бира, още един опит да се свърже с Карлос и после адио. — Веднага се връщам, Хайди — каза тя и отново се отправи към телефона.
Карлос още го нямаше. Усмихнатата му снимка я помоли да остави името и номера си. Табита удари с юмрук по стената.
— Купонясваш някъде, а, Карлос? Надявам се, че се забавляваш, защото аз определено не го правя.
— Номера ли сбъркахте? — попита някакъв глас над нея.
Тя погледна нагоре. Музикантът с птицата слизаше по стълбите. Беше свършил представлението си и се връщаше във влажното, мръсно мазе, което управата отказваше да ремонтира заради „класическата“ му атмосфера.
— Номерът е верен, сбъркала съм планетата — отвърна Табита.
Мъжът на площадката зад нея надзърна над рамото й към лицето на Карлос. Табита усети дъха на птицата. И миришеше като папагал.
— Тенекия ли ви е вързал? — попита музикантът. — Не ви е завел на купона? Нали така казахте преди малко? Моля да ме извините, нямам навик да подслушвам телефонните разговори на хората, просто слизах по стълбите и чух…
Птицата проточи шия и внезапно нададе пронизителен крясък като пожарна сирена. Табита потръпна и се изключи от телефона.
— Млъквай, Тал! Тал, млъквай! Ще млъкнеш ли? Хей, Тал! — завика мъжът и плесна птицата с ръкавицата си. Тя замълча също толкова неочаквано, колкото бе започнала.
— Това е Тал — каза музикантът. — Поднасям ви извиненията си. Артистичен темперамент. Много, много чувствителен. Страшно ми е приятно, аз съм Марко, Марко Мец. Моля? — попита той, макар че Табита не беше казала нищо. — Моля? Чували сте за мен, така ли?
— Не — отвърна тя. Отблизо очите му бяха още по-топли, отколкото изглеждаха на сцената. — Бяхте много добър — прибави Табита.
— Така е — потвърди той. — Наистина съм много добър. Случва се, искам да кажа. Да, така е, много съм добър. Всъщност. Но защо ли ви е да го знаете? Вие сте заета жена, аз съм зает мъж, това е огромна система…
И през цялото време, докато дърдореше глупости, изпиваше с поглед тялото й.
Табита нямаше време за такива неща.
Но все пак.
— Тал ли? — посочи към папагала тя.
— Точно така, да.
— Може ли да го погаля?
Мъжът леко сви рамене.
— Пръстите са си ваши. Не, не, шегувам се. Естествено. Харесва му. Виждате ли?
Марко внимателно пое ръката й в своята. Кожата му беше топла и суха. Той доближи дланта й към главичката на птицата и я плъзна по гърба й. Тал се заизвива от удоволствие.
— Откъде е? — попита Табита.
— Той ли? Отдалече. Даже няма да можете да произнесете името. Погледнете го, дори той не може да го произнесе. — Хей — наведе се към папагала музикантът, — тя се интересува откъде си. Виждате ли, дори Тал не може да го произнесе.
— Вакса! — изведнъж изкряка Тал. — Интриги в балета! Интриги в обувките!
Изненадани, двамата се засмяха.
— Малко е възбуден — поясни Марко.
Табита отново погали птицата по главата.
— Пие ли?
— Тал ли? Не.
— А вие?
— Естествено.
— Ще бъда на бара — каза тя.
— Значи си дошла за карнавала, така ли? — попита Марко, когато три минути по-късно отиде при нея, вече без папагала.
— Не, търся работа. Тъкмо пристигам от Шатобриан.
— В Пояса ли? — почтително я изгледа той, както се случваше винаги, щом Табита кажеше нещо от този род. — За каква работа става дума?
— Просто изпълнявах поръчка за фармацевтична фирма. Най-вече туби със серум против вакуумни рачета. Нищо интересно.
— Значи си пилот?
— Пилот съм.
— Винаги ли работиш за тази фармацевтична фирма?
— Работя за всеки — отвърна тя, — стига да има пари.
— Значи имаш собствен кораб, така ли?
— Имам собствен кораб — потвърди Табита. Виждаше, че музикантът е впечатлен. След толкова много години все още не можеше да не изпитва гордост, когато съобщеше за кораба си на някой непознат. Знаеше, че когато разказва на „Алис“ за глобата, няма да се чувства толкова горда. Надяваше се да не й се наложи.
Тя погледна към Марко. Искаше й се да го вземе със себе си. Искаше й се да го вкара в кабината и да разкъса всичките му лъскави дрехи.