— Всичко е адски гот — отвърна Марко. Изръмжа го като мечка и се ухили като акула. Той бе цяло чудо, действително, истинско чудо!
Съблече й якето, мръсната й риза. Целуна зърната й през тъканта на тениската й, събу й обувките. Тя седеше на пода и го гледаше как отнася нейните и своите обувки. Тътреше се по дебелия килим като едва проходило бебе и я караше да се смее. Беше гол. Щеше да й даде работа. Ченето я болеше от усмивки. Марко се върна и я прегърна. Бе топъл и гъвкав, с плът като златна кожа сред вълнуващия се сребърен въздух. Двамата се справиха с дънките й.
Последва скок. Табита стоеше изправена само по тениска, гащички и чорапи. Той седеше по турски в краката й. Чувстваше се неспокойна и не знаеше защо.
Табита, Табита, строго си помисли тя. И си спомни.
— Трябва да си взема устройството — обясни Табита.
Той протегна ръка и я помилва по крака.
— Можем…
— Не. Трябва. Трябва да съм разумна. Разумна!
Табита леко се наведе над чантата си, дръпна ципа, бръкна вътре. Извади нещо. Матовочерна пластмасова кутия. Касета.
Не си я спомняше. Всичко останало в чантата й се струваше познато, но не и касетата.
— Какво е това?
— Прилича на касета — спокойно отвърна Марко.
Тя погледна към него, после към касетата в ръката си.
— Не си я спомням.
Мъжът отново се ухили.
— В момента като че ли не си в състояние да си спомниш нищо, нали, миличка?
— Но аз изобщо не си я спомням — тържествено заяви Табита.
Докато тя говореше, Марко се изправи, завъртя се с гръб към нея и енергично пресече стаята, за да подреди разхвърляните списания на една от лавиците.
— Сигурно е едно от странните неща, които събираш — цитира я той. — Защо не идеш да си сложиш скрамблера, преди да си забравила какво е това?
Имаше право. Имаше право. Беше чудесен. Табита остави касетата на масата.
— Банята — каза тя.
— Втората врата отляво.
Табита бавно закриволичи по коридора. Музиката я последва в банята. Всички стени бяха покрити с огледала.
Седна и строго погледна към отражението си. Нарушаваш правилата, а, Табита? Да, призна тя. Обаче не й пукаше. Той беше толкова красив. Тази нощ щеше да спи на красиво място, щеше да спи с красив мъж, а на сутринта той щеше да й плати глобата. И да купи на „Алис“ нов кристал.
Правилата бяха следните. Никога не ходеше с никого, особено с мъж, ако не следваха нейните условия. Никога не ходеше в чуждо жилище, без първо да го провери. И никога не се доверяваше на никого, особено на мъж, когато мозъкът й бе размътен.
А тази вечер наруши всички правила.
Но тази вечер не бе обикновена. Марко не беше обикновен мъж. Защото мъжете, с които излизаше, обикновено нямаха бани с бидета или тоалетни дъски от истинско земно дърво. Как можеше да си позволи всичко това, ако свиреше в дупки като „Мьобиусов лист“?
На купона го изгуби от очи за известно време, но вече бе прекалено пияна, за да се обезпокои. Танцува едновременно с петима палернианци. Те й дадоха някаква изумителна офирска дрога, от която се почувства три метра висока и невероятно умна. Именно тогава светът стана сребърен. Генератор изпълваше цялата стая с холобалони, кадри от стари филми, реклами, случайни лица, извънземни пейзажи. Тя се смееше и подскачаше с палернианците, опитваше се да спука балоните. После се върна Марко. Табита го целуна.
До тоалетната чиния нямаше бутон. В продължение на няколко минути напразно се оглежда наоколо. Когато се изправи, чинията забръмча и се изпразни. Табита сви рамене, намести се на бидето, изми се и си сложи миниатюрния скрамблер. Отнякъде чуваше тих глас, но когато излезе от банята, той мълчеше. Светлината угасна сама.
— Табита — повика я нейният красив мъж.
Стените на коридора се огъваха и извиваха. Стори й се, че ще припадне.
— Къде си? — попита тя.
— Тук.
Дезориентирана, Табита се опита да последва гласа му. Музиката я обгръщаше. Най-после го откри. Той стоеше в мрака пред френски прозорец. Зад гърба му беззвучно избухваха фойерверки. Тя се приближи и започна да го целува по тялото. Имаше легло. Намираше се в спалня.
На шкафчето до леглото видя гарафа, пълна с нещо — джин, текила, вино, вече не правеше разлика. Пиха от гарафата. Марко пи от устата й.
После съблякоха тениската й. Изключително ангажиращ й сложен процес.