Отблясъците на фойерверките танцуваха из стаята. Металически кръгове се разливаха като вълни по стените.
— Утре сутрин ще уредиш всичко, нали? — попита Табита.
Прекрасният мъж целуваше пъпа й, прокарваше устни по горния ръб на гащичките й. Започна нежно да целува слабините й.
— Разбира се, че ще уредя всичко — отвърна той. — Как бих могъл да изпусна възможността да наема най-красивия капитан на баржа в слънчевата система?
Събу й гащичките със зъби. Очевидно си падаше и малко нещо акробат.
Табита милваше перинеума му с език. Фойерверките сякаш пулсираха в тон с музиката, кожата й като че ли се топеше и преобразяваше всеки миг. Вече не знаеше къде свършва той и къде започва тя.
10.
Табита Джут веднага съжали, че се е събудила. Откри, че е спала по гръб. Все едно я бяха удряли по главата с чувал цимент. Синусите й бяха задръстени и тежаха като буца между очите й.
— Кгн — немощно промърмори тя.
Лежеше на непознато легло в непозната стая. Денят едва започваше. Покрай краищата на сивите щори се процеждаше бледооранжева светлина. В ъгъла до прозореца имаше влакнесто растение, което отчаяно се бореше да се издигне от мътнокафява саксия, сякаш търсеше вода. Табита разбираше как се чувства.
Тя запремигва и се помъчи да фокусира погледа си. На стената зад растението едва различаваше неправилни бледозлатисти спирали. Наблизо имаше гола тръбеста синя закачалка за дрехи, тръбест син стол и тръбеста синя аудио-визуална система.
Отново затвори очи.
Леглото беше топло и невероятно удобно.
Табита се претърколи настрани и видя мъжа. Той спеше с гръб към нея и тихичко похъркваше. Изпод завивките се подаваше само темето му.
Изведнъж си спомни всичко с мощен взрив на ярки цветове, шум, светлина, музика и изключително ускорено движение.
— Нгк — изхриптя тя.
Този звук изразяваше едновременно угризение, удивление и облекчение.
Табита размърда устни, за да провери дали ще успее да открие езика си. Изглежда през нощта беше залепнал някъде вътре.
Ужасно й се пишкаше.
Тя колебливо седна на леглото.
Марко не се събуди.
След миг, когато престана да й се вие свят, бавно отметна завивката. Забеляза, че още е по чорапи. И жестоко смърдеше.
Марко Мец продължаваше да хърка.
Табита спусна крака на пода. Зрението й бе замъглено, чувстваше устата си като дъно на пясъчна яма. Не за пръв път се зачуди как така единият край на тялото й копнее за течност, докато другият няма търпение да се освободи от нея.
В банята отново се срещна с отражението си. Макар че щорите бяха спуснати, видя тъмните сенки под очите си.
Мръсница, каза си тя. Баща й често използваше тази дума. Мръсница, пак си помисли Табита, този път успокоително.
Изпишка се и взе душ с истинска вода. Когато се насапуниса и изми, светът изглеждаше много по-хубав. Отиде до прозореца и внимателно вдигна щорите.
Съвсем ранна утрин. Слънцето висеше като мандарина във вихрещото се небе с цвят на боровинки. Около стъклените колони на търговския комплекс „Мазерати“ бяха струпани отпадъци. Оттатък покривите на сградите искряха студените води на Гранд канал, над които се движеше самотен полицейски гравитокар.
Увита в голяма зелена хавлия, Табита излезе от банята. Погледна към леглото. Тялото под завивката не беше помръднало.
Обиколи апартамента, докато открие кухнята. Оказа се голяма и много, много бяла. Зачуди се дали в хладилника има плодов сок. Грейпфрут, помисли си тя. Пожела си в хладилника да има сок от грейпфрут.
Но вътре нямаше нищо. Или почти нищо. В прозрачна опаковка имаше нещо кафяво, шоколадов крем или соева паста. Изсъхнала аншоа в отворена консерва. И някакви петна по дъното на чинийка, навярно останки от сос. Или повръщано от папагал, ядосано си помисли Табита.
Тал стоеше на футуристичната си стойка в дневната.
— Добър вечер — поздрави той.
— Добрутро, Тал — измърмори Табита.
— Добър вечер — повтори птицата. Говореше като весело дребно старче.
На пода се валяха дрехи. Някои от тях бяха нейни. Тя ги събра и се облече. Папагалът тържествено я наблюдаваше.
— Престани да ме зяпаш, Тал. — Но той не престана. Табита се чувстваше малко неудобно под погледа му.
После потърси чантата си и я откри върху дълга ниска маса. Мислеше, че четката й за зъби е някъде вътре. Не я откри, но на самото дъно намери касета.