— Какво е това пък сега — попита той, — правила за безопасност ли?
— Ами, да.
— Не ти вярвам — възрази Марко, силно я притисна към себе си и наклони глава назад, за да я погледне. Искаш да кажеш, че жена като теб наистина спазва такива глупости, така ли?
Табита се завъртя и натисна вратата на пътническата каюта, която беше заседнала по средата.
— Просто не обичам никой да се мотае наоколо, докато пилотирам — отвърна тя.
Това като че ли го умилостиви.
— Добре де, добре — каза Марко. Дланите му блуждаеха по тялото й. Той захапа ухото й. — Ще ми липсваш. Чак до Изобилие… дотам са три-четири субективни часа, нали?
— Пет — отскубна се от прегръдката му Табита. — Няма да правя скок. Не и с този кристал. Не и с пътник на борда.
— Пет часа! — възкликна Марко. — И какво да правя през цялото това време без теб?
Тя беше ядосана и в същото време развеселена.
— Не зная! Свири на ръкавицата си. Приказвай си с Тал.
— Тал спи — отвърна той. Папагалът лежеше в бялата си порцелитова пътна кутия. На митницата еладелдийците бяха разтеглили устни при вида на упоената птица, но всички документи бяха в ред и ги пропуснаха без проблеми. — И ще спи още доста. Мрази да лети.
Ръцете му стигнаха до хълбоците на Табита. Марко погледна над рамото й.
— Вътре е фрашкано — отбеляза той.
Табита натисна вратата с цялата си тежест. Не поддаваше.
— Нищо особено. Ще разчистя — повтори тя, вече по-колебливо. Имаше толкова много боклуци, резервни гащеризони, надуваем спасителен сал, повечето от частите на стар кухненски робот, който бе купила евтино, но не се беше наканила да сглоби… Оставяше ги да летят във въздуха, без да ги завърже. — Отдавна не съм имала гости — полуизвинително обясни Табита. — Нещата просто се трупат.
— Човек не знае и половината от онова, което има, докато не му се наложи да го подреди — снизходително отвърна Марко.
Тя отново натисна вратата. Нещо вътре се стовари на пода със силен тропот.
— Моля те — тихо се обади той.
— Не ме увещавай — каза Табита. Но твърдостта й се топеше.
Последните му думи й напомниха за касетата от предишната вечер. Сигурно просто беше забравила откъде я е взела. Но мисълта за нея не преставаше да я гризе.
Тя се извърна от вратата и нерешително застана пред собствената си каюта. Можеше да го настани там. Въпреки умората и махмурлука, през следващите няколко часа нямаше да спи, докато не кацнеха на Изобилие.
— Табита. Я се отпусни — каза Марко и отново я притегли към себе си в тесния коридор. — Само се виж, ужасно си напрегната. Как ще пилотираш в това състояние? — Той започна да разтрива раменете й.
След секунда Табита вече го целуваше.
Обикновено нямаше такава възможност, да целува красив мъж на борда на собствения си кораб. Защо да не се възползва от нея? Удоволствието съвсем скоро щеше да свърши, винаги свършваше.
— Добре — благо заговори той, когато устните им се разделиха. — Ще ми покажеш ли и останалото?
Задният шлюз на трюма бе отворен. Марко взе кутията на Тал. Табита го хвана за другата ръка и го поведе.
— О, да! Страхотно е — възкликна той и отново остави кутията. Гласът му отекваше в празното пространство. — Направо страхотно!
Табита можеше да определи позата му — пъхнал ръце в задните джобове, с усмивка на лице — единствено като триумфална. Неговото възхищение от кораба й я ласкаеше. Но разбуждаше и старите й подозрения.
— Ще се побере ли оборудването ви тук?
— О, ще сместим всичко, не се безпокой.
Марко наистина разглеждаше трюма. Надзърна в нишите на товарните роботи, провери въздухопроводите и енергийните кабели, двата шлюза, вътрешните панели на вратите. Изкатери се по стълбичката и проучи покрива, после обиколи цялото помещение, цъкайки с уста като познавач.
— Хм. Добре. Добре. — След това се качи на перилата и се залюля на рамото на един от товарните кранове.
Табита стоеше долу и го наблюдаваше.
— Можеш ли да го направиш с една ръка?
— Естествено — отвърна той. Не успя и се приземи на краката си. — Гравитацията е малко височка. Ще го отработя. Ще го използвам в представлението. Какво е това тук?
Марко повдигна капака на кош с голям червен надпис „ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ“. В краката му се изсипаха флакон дезинфектант, стар микрофон, полиетиленова торбичка с бинтове, силиконов уплътнител и кутия стафиди.