„Благодаря ти“, помисли си Табита и направи гримаса към микрофона. Тя посочи към седалката на копилота.
— Сядай. — Когато натисна едно от копчетата, кабината се обля в червена светлина. Разнесе се високо бръмчене.
— Бе Ге Те нула-нула-девет-нуда-пет-девет, Джут, Табита, капитан?
— Да?
— Полевият ви номер е Те Те едно-пет.
— Добре.
— При бъдещите си посещения на космодрум в тази или в която и да е друга система, моля, въвеждайте полевия си номер в паметта на дневника си.
— Добре. — Табита плъзна поглед по редовете от лампички и натисна още три бутона. Силен вой заглуши бръмченето. Светлината угасна и отново се включи.
— Може ли вече да тръгвам?
— Подали ли сте молба за излитане?
— Пътнически рейс до Изобилие.
— Подали ли сте молба за този рейс, капитан Джут?
— Вижте, отивам само до Изобилие, не до Харон или някъде другаде.
— Какъв е маршрутът ви, Бе Ге Те нула-нула-девет-нула-пет-девет?
Табита се отпусна назад и започна да изрежда координати, завъртя се към друга клавиатура до лакътя си, продължи да рецитира координати, обърна се към екрана и прочете координатите и от него.
Контролната кула повтори абсолютно всичко и в същото време под пода се разнесе ниско бавно чукане. Температурата в пилотската кабина се покачваше. Табита натисна няколко червени бутона. С изключение на един, всички станаха зелени.
Тя повторно натисна червения. После още един път, по-силно.
Той премигна в зелено и отново заблестя в червено.
Табита го удари с длан.
Бутонът засвети в зелено.
Корабът вибрираше, чукането се ускоряваше.
— Имате разрешение за излитане, Бе Ге Те нула-нула-девет-нула-пет-девет.
През илюминатора засия ослепително бяла светлина, която очерта квадрат на бетона около тях.
— Не стартирайте двигателите, докато…
Табита докосна някакъв ключ и прозвуча ужасяващ тътен.
Всичко извън защитните полета на седалките им пъшкаше и се огъваше. Екраните пращяха. По пулта премигваха лампички.
Тътенът стана непоносим.
„Алис Лидъл“ се разтърси. Разклати се. Повдигна три крака от земята и отново ги спусна. В пилотската кабина бе горещо. Навън дим обгръщаше всичко останало, освен квадрата магнезиева светлина, която постепенно позеленя.
Подскачаха, олюляваха се, после нещо ги хвана и ги запрати нагоре във въздуха.
Космодрумът под тях бързо се отдалечаваше, камионите се смаляваха, кислородните цистерни, хангарите, бетонните бункери и мостове се превръщаха в миниатюри, в жива геометрична диаграма, изчезваща в червените мъгли на Марс. Виждаше се и градът, който си живееше и без тях. Слънчевите лъчи се отразяваха в каналите.
Гръмовният тътен не стихваше. По корпуса с пращене пробягваше електричество, докато редкият въздух около тях се катализираше. Носеше се висок писък, сякаш се раздираше тъканта на небето. И всичко това продължаваше ли, продължаваше.
После шумът и разтърсването започнаха да отслабват, заоблената повърхност на Марс се отдръпна изпод тях като вълна от пясък и изведнъж нито под, нито над тях имаше нещо друго, освен мастилена чернота и някакво зловещо съскане.
В следващия миг се включи радиостанцията. Корабът се изпълни с гласове, които информираха, инструктираха, увещаваха, заявяваха, потвърждаваха. Пращенето ги правеше абсолютно неразбираеми. На екраните се изписваше страница след страница данни. Около пулта се носеха светлинни схеми. Чукането се възобнови, високо, настойчиво и неравномерно. Всички вещи извън предпазните мрежи се местеха и подскачаха.
Разбърканите квитанции се измъкнаха изпод изолацията на илюминатора и полетяха в лицата им като ято хартиени рибки.
— По дяволите — изруга Табита.
Марко Мец се засмя. Той се измъкна от мрежата си и започна да лови листчетата във въздуха.
14.
Бяха на сто хиляди километра от Скиапарели. Сто хиляди звезди сияеха в космическата вечност. Почти нямаше други кораби: синьото блещукане на магнитния влак по линията Фобос-Византион, малък стар „Фарго“, спускащ се от Дълъг живот или Бут и носещ пресни зеленчуци на марсианците.
„Алис“ работеше гладко. Табита направи проверка на осевата верига. Вслуша се в двигателите. Всичко изглеждаше наред. „ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПОВРЕДА 44,49%“, съобщи екранът. „ПРИЕТО“, отвърна тя.