Всеки пъхна крак в един от ремъците в ъглите на койката, после се съблякоха един друг. Дрехите им заплуваха във въздуха. Обувките описваха странни орбити около собствениците си. Бельото им се издигаше от неочаквани ъгли и се сблъскваше с извиващи се като змии чорапи.
Табита освободи стъпалото си, леко подскочи към Марко и се приземи върху хълбоците му. Краката му бяха широко разтворени и тя плавно се плъзна по бедрата му. Той също започваше да се върти, протегна ръце към нея и Табита бавно се намести под слабините му. Дланите му се изплъзнаха от гърдите й, сякаш бяха мазни. Марко се изви във въздуха, отново застана с лице към нея и сви крака към гърдите си. Задъхваше се, очите му гледаха възбудено. Той зарови уста в косата й.
Табита измъкна левия си крак изпод ръката му и плъзна вътрешната страна на дясното си бедро по члена му, докато го опря в слабините си. Дланите му нежно я милваха, длани на музикант. Тя направи голо салто в скута му и леко отскочи от стената на каютата, за да се върне обратно и да го възседне. Двамата не преставаха да се въртят около топлия си, влажен общ център. Марко изпъшка. После простена.
През цялото време Табита с половин ухо се вслушваше в дълбокия, бавен тътен на двигателите, в далечното бръмчене и проскърцване на „Алис Лидъл“. Търсеше нов звук, онзи, който й се бе сторило, че чува по пътя за Шатобриан: неравномерното тракане на осевия ключов кристал, подскачащ в кожуха си.
Внезапно наистина се разнесоха звуци. Не от кристала. Хармоника свиреше песента на леля й Мюриъл.
Табита ужасено погледна към Марко.
Звуците се приближаваха по коридора. Не беше нейната хармоника — някакъв писклив вой, като лош запис, носещ се от слаби тонколони.
Тя се отскубна от прегръдката му, като размахваше ръце, за да намери опора.
През отворената врата с весело цвъртене се появи папагалът. И наистина успяваше да имитира малка хармоника.
— О, Господи, излязъл е от кутията — раздразнено въздъхна Табита.
— Предполагам, че му е доскучало — отвърна Марко.
— Какво?
— Хайде, скъпа моя — изпя папагалът. — Долепи си гъза до стената!
Птицата наклони глава настрани и впи в тях зловещото си черно око.
После похотливо намигна.
— Божичко, та той е разумно същество!
— Да — потвърди Марко. — Искам да кажа, зависи какво разбираш под…
— Махай се! — извика на извънземния натрапник Табита. — Махай се от каютата ми!
Тя хвана прелитащата покрай нея риза и напразно замахна с нея към папагала. Тал избягна бавната атака с гъвкаво извъртане.
— Смрадлив салам — с главата надолу изпя той.
Табита се отблъсна от Марко с конвулсивен тласък, който го накара да се опре с разперени ръце на илюминатора.
— Кажи нещо! — изръмжа му тя.
— Хайде, Тал, махай се оттук — спокойно нареди Марко. — Тя не е Саския. Тези неща не й харесват.
Голямата зелена птица се превъртя и изплува заднешком от каютата.
— Салам и супа — зловещо се провлачи гласът й по коридора. — В шишето има уиски…
Марко се почеса по корема.
— Съжалявам, Таби. Наистина.
— Не ме наричай Таби. Никой никога не ме нарича Таби.
— Извинявай!
— Какво… всъщност… е той?
— Папагал. Вид папагал. Нали ти казах.
— Дявол да го вземе, той е разумно същество!
Както се носеше във въздуха, Марко сви рамене.
— Ами, естествено. Не можеш да накараш обикновен папагал да върши всички тези неща. Мислех, че го харесваш. Адски е готин. Когато го опознаеш, разбира се.
— Не желая да го опознавам.
— Хей, той не искаше да те обиди. Просто се е почувствал самотен. И ти ще се почувстваш така, ако те напъхат в оная малка кутия. Опитваше се да се държи приятелски, това е. Ела, Табита, съжалявам, хей, наистина.
Но Табита висеше в ъгъла на тавана, закопчаваше монитора на китката си и яростно си навличаше тениската.
— А коя е тая Саския? — попита тя.
15.
Ако разполага с евтино и лесно пътуване, гъвкави закони за недвижимата собственост и изгодни данъчни облекчения, човешкият дух е волно нещо. Но и подвластно на стадния инстинкт. В началото на Космическата ера хората нямаха причини да строят на стотици милиони километри от всички останали. На практика целият Марс беше техен, ако нямаха нищо против климата, разбира се. Всеки можеше да си прокара тунел.