Ето защо по времето на нашата история там имаше лабиринт от двестатина сателитни структури, включително шейсет тунела, четиринайсет платформи, седем колела, шестнайсет неопределени обекта, сред които казина върху космически кораби, стари бракми, постоянно предизвикващи нещастни случаи, и три еладелдийски зикурата — всички в земна орбита край бедната стара забравена Луна.
Накрая постоянната врява дотегна на умните и проницателните. Те последваха миньорските левиатани в астероидния пояс. А скоро след това, когато по картите му бяха прокарани границите на частните имоти, се отправиха към Сатурн, където бяха истинските възможности за развитие. В пръстените живееха само отшелници.
Когато целият бизнес бе изнесен от Земята, части от Лабиринта станаха необитаеми. Загинаха процъфтяващи предприятия и оставиха своите решетки от неполирана стомана безцелно да се премятат „отвъд небето“. Статусът на тези и други орбитални структури беше абсолютно неясен и от правна, и от фактическа гледна точка. Те бързо меняха собствениците си — на човек му се струваше, че ежедневно минават от ръце в ръце.
Земните жители пускаха груби шеги за празните „консервени кутии“ и обръщаха гръб на руините, които искряха като огърлици в нощта. Волният дух беше безстрашен. В изоставените корпуси се настаняваха незаконни заселници, бегълци и мрежови маниаци. И живееха там като паяци — в ъглите.
Което ни отвежда до Изобилие.
Със съжаление трябва да кажа, че когато за пръв път Табита стъпи там, Изобилие далеч не се намираше в най-добрата си форма. Най-точното определение, което ми идва наум, е „въшлив“. От стратегическо значение единствено за расата, която я е създала, станцията се смяташе за куриоз, за проява на титанична глупост. Постоянно се препродаваше и представляваше интерес само за скромни или съмнителни предприятия, безразлични към абсолютно нечовешката среда. Някои от тях несъмнено я предпочитаха.
Изобилие е построена от фраските, които, доколкото успях да разбера, не са я наричали така, нито по какъвто и да е друг начин. Табита знаеше, че Изобилие е най-голямата останка от краткия престой на победената раса в слънчевата система. Фраските плътно бяха следвали капеланите по петите и се бяха появили по техния вектор преди да се затръшне огромната космическа порта. За човешките очи те бяха най-странни от всички новодошли по онова време. Приличаха на надути насекомоподобни наръчи тръстика. Отваряха влакнестите си усти и съскаха.
Някои ги разбираха. Всъщност фраските притежаваха забележителна способност да раздвижват огромни райони от централна Африка и части от Южна Америка. Възраждаха се култове, разиграваха се варварски среднощни дуели. Цели армии дезертираха и изчезваха, за да се трудят като роби, твърдяха някои, отначало в обречен опит да построят град на Венера, а по-късно на най-чудовищната орбитална станция, построявана някога.
Като вид, фраските са агресивни експлоататори и работари. Тяхната цивилизация е три четвърти мъжка. Тези три четвърти работят до смърт поколение след поколение в полза на женската четвърт, по-интелигентна, но не по-малко варварска, която господства над тях по някакъв непонятен социален закон на способността за възпроизводство. В средата на техния кошер седи царица, която праща безмилостните си заповеди по лабиринтните тунели. Ако я елиминирате, обществото престава да функционира. Под ръководството на царицата на Изобилие мъжките неуморно се рояха над строежа и както изглеждаше, кристализираха материята направо от редките частици в сублунарното пространство.
Смяташе се, че фраските се вписват някъде в капеланската схема на нещата, че са техен клиентен вид, каквито очевидно бяха трантите и еладелдийците, макар те да бяха по-предприемчиви и самостоятелни. И наистина строяха станция.
„Серафимът Кайса“ бе първият кораб от нашата система, видян да влиза в огромните докове на долните равнища на вече завършената конструкция. Два дни по-късно, въпреки подхвърлянията на циниците, той напусна Изобилие. Като постчовешки расисти, серафимите явно са изпитвали някаква привързаност към тираничните извънземни. Скоро след това на Земята започнаха да се появяват техни представители човеци, които описваха даровете, донесени в системата от фраските, и специално подчертаваха модерните им криогенни съоръжения.
Някои се колебаеха заради полуевангелизаторския тон на тези реклами, други заради липсата им на почит — почит към Капела. Дали Земята имаше право да се възползва от това предложение? Дали хората още бяха свободни? После бяха забелязани първите човешки кораби, последвали инициативата на „Серафимът Кайса“. И оттам нататък нямаше спиране. Идваха от швейцарски клиники и частни санаториуми, горящи от нетърпение да ги замразят. Представителите на държавите и организациите, поддържали предпазлив неутралитет, сега се надпреварваха да говорят за приятелски отношения и взаимна изгода. От Фраск, смятаха те, техните лидери можеха да получат тайните на обществения контрол и личното си безсмъртие: два безценни дара за мирната и ефективна администрация.