— Започвам да придобивам доста добра представа — отвърна Табита.
— Виж, зная, че не съм съвършен. Аз съм артист. Всички сме такива. Отпусни се. Не можеш да очакваш да сме като другите хора. О, миличка, не твърдя, че ще е лесно.
— Аз обаче твърдя — каза Табита и протегна ръка. — Чипът.
Близнаците бяха стигнали до изхода и викаха асансьора.
— Не — заяви изведнъж Марко.
Табита го зяпна с отворена уста.
Той свали папагала от рамото си и го хвърли навън през шлюза.
— Върви, Тал. Иди при тях. Трябва да уредим този въпрос — реши Марко, вперил поглед в очите й.
Табита оголи зъби и сви юмруци.
— Няма какво да уреждаме, Марко.
— Оставам тук.
— Ако не ми донесеш парите, ще си търсиш друг кораб — гневно му напомни тя.
— Не мога да те оставя. Ще избягаш някъде, нали? В момента, в който вратите на оня асансьор се затворят, ще отлетиш оттук.
— Никъде няма да ходя — извика Табита, — не и докато не получа…
От дъното на хангара се разнесоха крясъци.
Табита и Марко се втурнаха към изхода.
Близнаците бяха застанали от двете страни на асансьора и се опитваха да държат вратите му затворени.
През малката пролука се мъчеха да се измъкнат няколко перки.
— Чиии! — пищяха те. — Чии-чии-чии-чииииии!
Един от тях успя да се промуши, после друг. По петите го следваше трети.
Първият се нахвърли върху Могул.
Тал полетя към втория, широко разперил нокти и насочил напред клюн.
Подпрял вратата с един крак, Могул ритна с другия и улучи перка в гърлото. Гадинката се стовари на земята и започна да се гърчи.
Перкът на Тал пищеше.
Чу се глухо тупване. Саския беше хвърлила нещо по главата на третия. Извънземният падна като камък. Тя държеше вратите, докато брат й натискаше бутона, за да прати асансьора на друг етаж.
Саския се наведе и взе оръжието си, после Близнаците се втурнаха обратно към кораба. Тал пусна безжизнената си жертва и полетя над главите им към херметичния шлюз.
— Като че ли всички оставаме тук — отбеляза Марко.
Саския и Могул се качиха на борда. Почти не бяха задъхани.
— Предупредих те — каза Табита.
Саския хвърли товара си в ръцете й, докато Могул затваряше вратата. Беше същата диня или поне онова, което бе оцеляло от ней.
— Вече не искам да я ям — измърмори тя.
— Добре — внезапно станал съвсем сериозен, каза Марко. — Има ли друг изход оттук?
Табита посочи с палец към отворения вход на хангара.
— Можеш да се покатериш.
— Ясно.
— Те също — прибави тя.
Беше й смешно. Чувстваше се отмъстена. Плановете й не се променяха. И току-що й бе хрумнала идея.
Табита се върна в пилотската кабина, хвърли динята в кошчето и избърса ръце. После се пъхна в мрежата си и седна.
Погледна към часовника и бързо извърна очи. Три часа. Без малко.
Без да го канят, Марко се приближи и застана до нея. Тя не му обърна внимание, натисна някакво копче на пулта и въведе поредица от команди. След това се отпусна назад със скръстени ръце.
Прожекторите на „Алис Лидъл“ се завъртяха. Широките им лъчи се плъзнаха по покрива на хангара и се врязаха в тъмните простори. Там имаше две черни метални линии, две релси, изчезващи в мрака.
— Ето го твоят изход — каза Табита.
В тъмнината навън се движеше нещо.
Всички се скупчиха в кабината и се втренчиха през илюминатора. Марко стоеше зад Табита. Тал висеше на мрежата на копилотското кресло, на което седяха Саския и Могул, безсрамно преплели тела и тържествено загледани нагоре като котенца.
Надолу по релсите към тях се носеше тъмна маса, нещо огромно и заоблено като гигантски вързоп, увиснал от вагонетка.
Когато влезе в хангара, вагонетката заскърца и се завъртя. Развиващите се кабели започнаха да спускат вързопа.
По пътя той се разгъна, появиха се преплетени въжета. Лъчите минаваха помежду им. Мрежа.
Зад тях се разнесе стържене. Всички се завъртяха, всички, освен Табита, която с доволно изражение продължавате да наблюдава спускането на мрежата по монитора на носа. Пътниците й побързаха да отидат в празния трюм, където покривът на „Алис“ се разделяше на две.
По дължината му се процеждаше нишка синя светлина, която постепенно се разширяваше, докато двете крила на покрива напълно се скриха в стените. Огромната мрежа плавно се спусна през отвора между скърцащите товарни кранове.