Тал кацна високо на стълбичката, докато Марко и Близнаците припряно отстъпиха назад. Табита провеси чантата си през рамо и небрежно слезе от кабината, без дори да поглежда нагоре към бързо плъзгащите се към главата й въжета.
Това бе нейното представление.
Тя спокойно се запъти към дъното на трюма, където отключи контролен панел и натисна няколко бутона. Завъртя се. Краят на мрежата се отпусна на пода на сантиметри пред краката й, сякаш й се покланяше и всички машини замлъкнаха.
Застанал до нея, Марко стискаше сака си и подозрително наблюдаваше разгъващата се мрежа.
— Искаш да се издигнем с това нещо ли?
— Другата възможност е асансьорът — отвърна Табита. — Ще се върне всеки момент.
— Хей, не, страхотно е — бързо се съгласи той. — Наистина.
Близнаците се приближиха и разгледаха мрежата. Саския побутна въжетата с обувка.
— Прилича на обезопасяваща мрежа — с отвращение отбеляза тя.
— Навярно е време да сме малко по-гъвкави — безизразно каза брат й. — Положението ни е отчаяно, струва ми се.
— Но ние никога… — започна Саския.
— Не се безпокойте — злорадо я прекъсна Табита. — Няма да паднете през дупките.
Саския я стрелна с поглед. Табита се извърна и набра команда за издигане. Машинарията над главите им отново заскърца.
— Най-добре да побързаш, Марко — подхвърли тя. — Имаш три часа да се върнеш с парите.
Близначката изящно сви рамене. Двамата с Могул един след друг направиха салто и леко скочиха в средата на мрежата.
— Къде отива това нещо? — попита Марко.
— В складовете — отвърна Табита, доволна, че отново е поела контрола в свои ръце.
Повдигащите кабели се опънаха. Тал прелетя над започналите да се събират краища на мрежата и закръжи високо над главите им.
— Марципан! — изкряска той. — Големи обувки!
— Всички на борда — нареди Табита.
Марко се завъртя. Очите му излъчваха странна настойчивост. Внезапно я прегърна, като прикова ръцете й покрай тялото й и бясно започна да я целува.
— Мммфф…
Той я повдигна.
— Мммф-ох! — извика Табита, когато устните им се разделиха. Падаше. Марко падаше заедно с нея, без да я изпуска от прегръдките си.
Издигащата се мрежа закачи глезените й. Двамата заедно се стовариха отгоре й. Тя плавно ги понесе нагоре.
Замаяна, Табита нададе ужасно задавено хриптене. Бузата й беше притисната към мрежата. Чантата се забиваше в ребрата й. Марко лежеше отгоре й. Близнаците бяха върху него. От гърлото й се изтръгна нечленоразделен вик.
Поолекна и, когато Близнаците започнаха да се катерят по кабелите. Марко продължаваше да я притиска. Отвсякъде я жулеха мазни въжета. Виждаше само с едното си око, насочено към отворения покрив на кораба й. От трюма излетя нещо зелено. Тал.
Марко бе освободил ръцете си и се мъчеше да застане на колене. Мрежата се клатеше и той неволно заби коляно в кръста й.
— Ох!
Когато най-после се отдръпна от нея, Табита се отпусна по гръб.
Излизаха от хангара. Щом сигналният фар угасна, синият здрач около тях помръкна.
— Уф! — изпъшка тя. — Уфф!
— Добре ли си? — загрижено попита Марко. — Табита? Добре ли си?
Табита замахна към него. Ръката й закачи въжетата и юмрукът й го улучи по слепоочието. Кракът й внезапно пропадна през мрежата. Тя се претърколи настрани и започна да вие от ярост.
Движеха се в непостоянния мрак на доковете. Близнаците висяха от кабелите над Табита и Марко в изящни пози на плувци, преплели крака в мрежата. Подът се смаляваше под тях, маркировките на пистите бледо сияеха, внезапно проблясваха мътни пламъци.
Табита застана на колене и изкрещя на Марко:
— Ти…
— Зная — прекъсна я той. — Извинявай. Наистина, съжалявам. Моля те, кажи ми, че си добре.
— Добре ли? — извика в лицето му тя. — Добре ли?
Мрежата ги пренесе през продълговат портал, облицован с неравни мръсни плочки. Озоваха се в огромно помещение, окъпано в силна кехлибарена светлина. В радиално разположени кейове завършваха двайсет различни двойки релси. До тяхната стоеше операторка с изписано на лицето подозрение й наблюдаваше пристигането им. От черепа й излизаха разноцветни проводници. Около нея се събираше група товарни роботи.