Като че ли не се мяркаха никакви перки.
Преди издигането им да е приключило, Близнаците изскочиха от мрежата и затанцуваха към жената.
— Удивителните близнаци Зодиак, мадам — бурно я поздравиха те. — Поднасяме ви нашите почитания.
— И два билета за представлението довечера.
Операторката въведе електрокода в аудиоцентъра си. Не посегна да вземе предложените й билети. Саския — или беше Могул? — ги пъхна в джоба на гащеризона й.
— В Мъркюри Гардън.
— В осем!
Двамата продължиха нататък.
— Чакайте малко! — изрева жената.
Близнаците спряха и се завъртяха.
— Пристанищна такса — бавно и тежко зарецитира тя. — Разрешително за влизане. Паспорт. Корабна регистрация.
Докато се освобождаваше от мрежата, Табита видя как Могул Зодиак замахва във въздуха пред очите й.
— Струва ми се, ще откриете, че всичките ни документи са в ред — показа й дланта си той.
В нея нямаше нищо.
19.
Марко се суетеше около Табита и се опитваше да й помогне да слезе от мрежата. Тя го отблъсна. Той не отстъпваше.
— Успокой се — измърмори Марко. — Почти се измъкнахме.
— Разкарай се от мен! — извика Табита. Операторката завъртя глава и ги погледна с изцъклени очи. Всичките й роботи последваха движението й.
— Сестра ми — поясни той, комично се ухили и здраво прегърна Табита. — Мариголд Гадателката. Космическото пътуване не й понася. Ела, сестричке, вече си в безопасност.
Тя яростно се отскубна от него. Искаше й се да го удари, дори пак да я хвърлеха в затвора. Възпираше я само едно. Жената ги наблюдаваше, а Табита нямаше представа кой гледа през тези очи. И без това си имаше достатъчно проблеми.
Знаеше, че ченгетата няма просто да я глобят. Беше чувала, че полицаите на Изобилие изобщо не си правят труда да те хвърлят в затвора. Носеха се слухове, че те събличали и те отвеждали в приключенската зона. После те оставяли сама.
Табита прехвърли чантата си през рамо. Марко отново се приближи до нея.
— Нали искаш да си получиш парите? — попита той. — Най-добре не се отделяй от мен.
— Покажете ми разрешителното си за влизане — упорито настоя операторката. — Паспорт. Корабна регистрация. Код на квитанцията за платена пристанищна такса.
Табита изръмжа. Тя извади картата си и я повдигна до капитанския пагон на рамото си.
— Аз съм собственик оператор на баржа, това там долу е моят кораб. — Табита навря монитора на китката си в лицето на жената. — Виждаш ли? Бе Ге Те нула-нула-девет-нула-пет-девет.
— Моите документи са у тях — посочи към Близнаците Марко. Операторката се завъртя да ги погледне. Тал, Саския и Могул се бяха отдалечили между камарите сандъци и бидони и не се виждаха.
— Хм — колебливо кимна тя. — Добре.
Очите й бяха кървясали и объркани.
Марко хвана Табита подръка и я изведе от дока.
— Непременно ела на представлението! — весело махна с ръка той.
— Връщам се — отсече Табита.
— Няма време.
— Трябва да затворя покрива. Да не искаш някой да открадне „Алис“? Тук е Изобилие, Марко, забрави ли?
Той я прегърна.
— Разкарай се от мен! — изсъска Табита. Марко не й обърна внимание.
— Разкарай се, Марко! — Тя го сръга с лакът в ребрата.
За съжаление в този момент на дока се появи ченге.
Движеше се с онази механична пружинираща крачка, характерна за хидравличните крака. Главата му се въртеше насам-натам. Зърна Табита, която се бореше с Марко. Сканира ги с циклопското си око. Лицето му беше безизразно. Носеше два пистолета.
— Има ли някакъв проблем? — с дебел глас попита ченгето. Устата му беше пълна с неръждаема стомана.
— Не — припряно отвърна Табита, — не, няма проблем. Благодаря ви.
— Имате ли разрешително за дуел?
Тя се сепна.
— Какво? — Марко зяпаше в противоположната посока.
— Разрешително за дуел — повтори ченгето. — Ударихте го. За да го удряте, ви трябва разрешително за дуел. В този сектор е така. В складов сектор 4.
— Просто имаме малък семеен спор — намеси се Марко. — Това е сестра ми, Мариголд Гадателката. — Табита го срита в пищяла. — Бързаме — каза на ченгето той. — Благодаря ви, благодаря ви много.