Опитаха се да продължат нататък.
Ченгето им препречи пътя. Визьорът му просветваше, докато обмисляше ситуацията.
— Разрешителното за дуел струва десет скутари — обяви то.
И прехапа устната си, която бе месеста и влажна.
— Нямаме нужда от разрешително — високо и ясно отвърна Табита. — Разбрахте ли?
Полицаят сви рамене и сервобронята му нададе вой. Очевидно имаше проблеми с мозъка. Беше от най-простите киборги.
— Трябва да ви глобя за повикването.
— Не сме ви викали! — възрази Табита.
Нямаше смисъл да спорят.
— Повикването ще ви струва два и седемдесет и пет.
Марко бръкна в джоба си и извади кредитния си чип.
— Добре, добре — каза той. — Ето, вземете.
Ченгето завъртя глава и ги сканира.
— Малко семейно недоразумение — продължи Марко, като хвана ръката на полицая и притисна чипа си към пластината. — Е, такъв е шоубизнесът! И като споменах за това, вярвам, че ще приемете тези два безплатни билета за нашето представление тази вечер в Мъркюри Гардън.
— Дарения се приемат с признателност — напевно произнесе ченгето.
Защипал билетите в папката на гърдите си, той се завъртя и бързо се отдалечи. Марко стисна ръцете на Табита.
— Не бива да се държиш така — настойчиво прошепна той. — Особено тук. Невинаги ще съм в състояние да те измъквам от тях.
Тя затвори зяпналата си уста.
— Отивам да заключа кораба.
— Нищо му няма — спокойно отвърна Марко. Кредитният чип проблясваше в ръката му.
— Колко имаш в този чип, Марко?
— Казах ти, Не е достатъчно.
Двамата се втренчиха един в друг.
— А къде е оня, в който има достатъчно?
— У Хана. Искаш ли да го вземем? Тъкмо там отивам — убедително каза той.
Табита ядосано въздъхна и изскърца със зъби.
— Добре — с очевидни признаци на угризение заговори Марко, докато крачеха заедно, — значи не ми вярваш. Не мога да работя с теб, ако ми нямаш доверие. Ела да се запознаеш с Хана Су, тя ще ти даде парите. После ако искаш, се върни на кораба си. Не те карам да вършиш нищо повече.
Тал изникна изневиделица в прашния кехлибарен въздух и кацна на рамото му.
— Марко — разнесе се някакъв глас.
— Марко. — Същият глас, но от друго място.
— Хана чака, Марко.
— Побързай, Марко.
Един от близнаците плавно се спусна по стълбата на някакво скеле. Марко си погледна часовника.
— Най-добре да вземем такси.
Още не бе произнесъл тези думи, когато се появи такси, мръсен малък робот. На задната седалка седеше другият близнак. Първият се залюля за миг на хоризонтален лост и скочи в колата.
— Побързай, Марко — едновременно казаха те.
Тези двамата щяха да я побъркат, ако наистина се съгласеше да ги откара чак на Титан. Докато влизаше в таксито, Табита реши да се опита да сключи по-изгодна сделка с тази Хана Су. Щеше да я убеди, че „Алис“ не е подходящ кораб за самата трупа и че може само да превози оборудването им. Или пък щеше да започне ремонта, докато не станеше прекалено късно и се наложеше да потърсят някой друг. Така щеше да дължи пари на Хана, но щеше да мисли по този въпрос по-късно, след като заминеха. Ако Хана наистина беше мениджър, Табита можеше да свърши нещо друго за нея. Нещо, което да не е свързано с опасни музиканти и смахнати акробати.
Тя седна до Марко с лице към Близнаците. Тал подскачаше по пода сред фасове от цигари и обвивки от скаридени пръчици. Когато таксито потегли по тунелите на Изобилие, в краката й се претърколи празна кутия от бира.
Вятърът развяваше косите им. Над главите им проблясваха светлинни тръби. Табита погледна към близнаците Зодиак, които седяха прегърнати и неподвижни като манекени. Наистина бяха еднакви. Еднакви близнаци от различен пол, това не беше възможно, нали? Зачуди се чии гени са били объркани.
Тя се отпусна назад, опита се да не мисли за времето и се зазяпа в мрачната гледка навън. Стените бяха сиво-кафяви, целите на петна от дим или вода. Там, където бяха монтирани електрически кабели, въздухопроводи или канализационни тръби, зееха грозни, ронещи се по краищата дупки. Тунелът криволичеше, издигаше се и се спускаше без логика или предупреждение. Тук-там в коридорите, които пресичаха, се виждаха други коли. Като че ли нямаше никакъв правилник за движение и сигнализационна система.