Таксито се понесе надолу по някаква рампа, навлезе в оживен търговски сектор и намали скоростта, за да маневрира между туристите, които се мотаеха сред магазинчета за оръжие и сувенири. Преобладаваха стоките втора ръка. Купища евтини якета, камари от „комплекти инструменти“ и порнографски автомати задръстваха улицата. Смърдеше на пържено, подправки, захар и кордит. Някой извика и замери таксито с консервена кутия. Улучи го по задната броня.
— Гладна съм — внезапно се обади Саския. Табита неволно се завъртя и я позна по мустачките.
Гласът, който Близнаците споделяха, бе дрезгав и нисък, топъл поток с корито от съгласни звукове, твърди като камъни. Очевидно английският не беше майчиният им език. Табита се зачуди дали не са извънземни от някакъв неизвестен, нерегистриран вид.
— Мога да изям кон — прибави Саския.
Тя се огледа наоколо, сякаш наистина очакваше да види някъде кон, случайно въртящ се на шиш.
— Толкова съм гладна, че мога да ям мухи и червеи — настойчиво каза близначката и се засмя. — Да хрускам малки кафяви бръмбарчета. — Тя погали брат си по главата. — Не си ли гладен?
— Гладът изостря ума ни — отвърна той. Говореше лениво и разсеяно.
— Глупости — изсумтя Саския. — Гладът просто те прави гладен, това е. — Тя сърдито подритна Тал. Папагалът клъвна обувката й.
Таксито зави по неравна уличка. Горните етажи на крайпътните сгради, които се издаваха навън под странни ъгли, помещаваха различни астролози, врачки и съмнителни психотерапевти. Празното пространство отдолу беше разделено с килимчета и завеси. Хората се тъпчеха в порутените постройки под видеоекрани, пушеха наргилета, пиеха бира и се караха. Отнякъде се разнесоха високи гласове, тракане на автоматична стрелба, писък. Никой не обръщаше внимание.
На всеки няколко метра, докато колата заобикаляше основата на студена, хлъзгава колона или някоя пукнатина в настилката, Табита успяваше да надникне в тъмните пространства над и зад импровизираните прегради. Обитаемата вътрешност на Изобилие, разбра тя, приличаше на гигантска гъба. Сградите бяха вклинени в напомнящи на клетки тъмни дупки, пълни с бавно разпадащи се боклуци, отвратителни плесени, забравени трупове.
Тя се сепна, когато Марко постави ръка на рамото й.
— Виж това — посочи той. Покрай тях минаваше жена с противогаз и черно лъскаво неглиже, водеше мъж на верига и ближеше розов сладолед. Марко се засмя. — Смахнато място.
Табита отблъсна ръката му.
— Хееей… — обидено възкликна той.
Тя рязко плесна с длани.
— Разкарай се.
Един от Близнаците се изкиска.
— Недей да дразниш пилота, Марко.
Следващата пещера бе още по-мрачна. От мазета с кожени завеси гърмеше тежка музика. Носеше се отвратително зловоние на амоняк, тамян, кисело вино и пот. По балконите седяха проститутки, които пиеха и зяпаха улицата. Разсипани чували неприбрани отпадъци лежаха на грамадни купчини.
Таксито навлезе в друг тесен тунел. Настилката отдолу вибрираше. Отвори, покрити с телена мрежа, разкриваха тъмна бездна. Далеч надолу Табита видя мостчета и тесни стълби, свързващи стръмни кули, които напомняха струи замръзнала овесена каша, увиснали в празното пространство.
Марко се завъртя на седалката си и се вторачи назад към пещерата, от която току-що бяха излезли.
— Това не е пътят — каза той. — Нали?
Табита погледна към него, после към Близнаците, които мълчаха с потайни усмивки.
Прииска й се да им разкъса гърлата.
Тал реагира на острия глас на собственика си с висок крясък и кацна на коляното му. Марко го блъсна настрани и се надигна. Възстановил равновесието си, папагалът подскочи върху крака на Табита.
— Разкарай се от мен! — извика тя и бясно замахна към него.
Извънземната птица с лекота избягна удара.
Изправен на колене върху седалката, Марко се завъртя, за да погледне към контролния пулт.
— Кой е програмирал това нещо?
Близнаците весело се спогледаха.
— Какво сте направили? — сърдито ги попита Табита.
— Нищо — едновременно отвърнаха те.
— Нищичко, капитане — каза Могул.
Носеха се прекалено бързо, за да скочи от таксито.
Тя се изправи на крака и избута Марко настрани, за да надзърне към пулта. Нямаше никакви надписи и й изглеждаше абсолютно непознат. Табита извади джобното си ножче и започна да бърника копчетата с надеждата да прекъсне някаква жизненоважна връзка.