21.
Плоскостта на гърдите на робота се разтвори. Към Марко се насочиха телескопични тръби и разгъваеми антени.
— Исках да кажа — спокойно продължи той, — че името ни е „Контрабандистите“. Името на трупата ни. — Говореше така, сякаш е очевидно, сякаш обяснява на малко дете нещо, което се разбира от само себе си. — Ние сме артисти. В осем часа тази вечер имаме представление в Мъркюри Гардън.
Високоговорителят на робота запращя и засъска. Вместо лице, имаше екран. Екранът беше повреден. Той бавно и равномерно пропукваше.
— Това не е пътят за Мъркюри Гардън — съобщи роботът. — Това е невъзстановена зона.
— Ясно — отвърна Марко. — Естествено. Е, първо имаме среща в „Сънят на праведните“.
Машината забръмча и се опита да смели новата информация.
— Това не е пътят за „Сънят на праведните“. Това е невъзстановена зона. Легитимирайте се.
— Хей! — възкликна Марко. — Я стига. Ти ме познаваш. — Той започна да рови из джобовете си, сякаш търсеше личната си карта. — Аз съм много известна личност, звезда от сцената, екрана и сателита, гражданин на слънчевата система, Монти Марш Мариголд е моето име, идентификационен номер Р като Ромео, Р като Ръбард, Р като рапсодия, три-бета-три-едно-две-едно-едно, а това е Р като Ръбард, Р като Ромео, Р като родео едно-три-бета-едно-едно-три-капа.
Той говореше все по-бързо, извади от джоба си тесте пластмасови карти и започна да ги прехвърля от ръка на ръка като акордеон. Плъзваше всяка пред въртящото се око на робота и я връщаше обратно в колодата, преди машината да успее да я види.
После се пресегна и хвана Табита за ръката. Отначало тя се съпротивляваше, после се приближи.
— Това е сестра ми, прелестната Аржентина, а онова там е нашият талантлив папагал. Адвоката Пит. Тези — посочи към Близнаците Марко, — всъщност са една и съща личност, само че се движат в различни посоки във времето и просто са спрели да разменят по някоя приказка. Защо не провериш връзката им? Погледни си часовника, виж си шапката и палтото. Погледни във файловете си на буквата Р. Искаме дифракция — каза той на един дъх и величествено разпери ръце.
На екрана на робота се появи лице. Ченге, жена в сива униформа със слушалки на главата.
Скръстили ръце, близнаците Зодиак заеха позиции от двете страни на робота и с любопитство се вторачиха в екрана. Цветовете бяха бледи. Жената изглеждаше така, като че ли страда от последен стадий на цироза. По лицето й минаваха зигзагообразни линии.
— Дифракция? — попита тя. — Обяснете термина.
— Ами, според дипломатическите спогодби от трети, трети трийсет и трета, прочута странстваща междупланетна трупа без документи за самоличност не може да бъде задържана, ограничавана или арестувана, докато не й бъде предложено да упражни правото си на дифракция — изрецитира Марко.
Жената на екрана не отговори. Мръщеше се така, сякаш не ги вижда добре. Тя си играеше с микрофона, после махна с ръка.
Машината внезапно насочи антените си към Табита.
— Легитимирайте се.
После, точно когато Табита отваряше уста и се чудеше какво да каже, от високоговорителя се разнесе страхотно пращене и образът на екрана изчезна. Всички мълчаха. Роботът неочаквано седна на пода. Сензорите и оръжията му се прибраха в гръдната кухина и малката плоскост се затръшна отгоре им.
— Крайно време беше — каза Марко. Тал забръмча като мотопед и кацна на рамото му.
Роботът продължаваше да седи пред бариерата. Бе абсолютно неподвижен, само единият му крак потръпваше като на умиращо теле.
— Какво стана? — попита Табита.
— Седна — отбеляза Саския.
— Умори се — прибави Могул.
— Често се случва — сви рамене сестра му.
Табита просто ги зяпаше.
— Не бяхме ние — едновременно заявиха Близнаците.
Марко прескочи треперещия крак, сякаш роботът не съществуваше. Тал полетя напред в мрачния тунел.
— Къде отиваме? — попита Табита.
— В „Сънят на праведните“ — отвърна Марко.
— Но тя каза…
— Хайде! — прекъснаха я Близнаците.
И те тръгнаха, като се движеха леко при слабата гравитация в тунела. Отметнаха настрани сива брезентова завеса, спуснаха се по изсечените стъпала, промъкнаха се между плоски кафяви сталагмити, които растяха като тумори от пода, минаха през пролука в стената на пещерата, зад която се разкриваше структура, напомняща на пчелна пита. От килийките й се стрелкаха космати езици, подобни на дебели черни папрати, които се сбръчкваха от въздушното течение при преминаването им. Смърдеше на нещо отровно и гнило.