В такива сектори на Изобилие човек не можеше да не си представи, че се намира дълбоко под земята в царството на раса от слепи същества, които апатично се опитват да си спомнят слънцето. Все още са останали тук-там, тези кътчета на мрак и отчаяние. Някой ден наистина трябва да ги разчистим. Вече съм го казвал. Несъмнено ще го повтарям и нататък.
Табита се спускаше след птицата, прескачаше отвратителни останки, навеждаше се под скелета от черна кост, където спяха огромни, непознати машини, покрити с тъмен прах. Подплашени от ехото на стъпките им, група голи перки се шмугнаха в мръсна дупка. Тя си погледна часовника на светлината на изоставения от тях огън. До изтичането на срока за внасяне на парите оставаха по-малко от два часа.
Най-после излязоха в огромно открито пространство. Покривът се губеше някъде високо горе. На неколкостотин метра от тях зееше ужасна бездна, над която бе прехвърлен грозен бетонен мост. Покрай заоблените хотели от отсрещната страна прехвърчаха таксита и скутери. Над самия край на пропастта, срещу хотелите, някой беше построил гигантски зелен купол. Подът пред входа му бе павиран с шестоъгълни плочки. В правилни редици отпред бяха паркирани коли и носилки.
— Стигнахме — измърмори Марко на Тал, когато извънземната птица се върна и отново кацна на рамото му.
— Барабана бий бавно и на гайда свири тихо — посъветва го папагалът.
Приближиха се до сградата. От двете страни на широките, тесни скалопорови стъпала, водещи към закрития с дебели тъмнолилави завеси вход, бяха поставени саксии с мрачно зелени храсти. Тук витаеше атмосфера на богатство и във въздуха се долавяше слаб аромат на тамян. Някъде вътре нежно свиреше арфа.
— Добре дошли в „Сънят на праведните“ — напевно произнесе топъл, състрадателен глас от всичките им страни, — дом на Избраните замразени. Какво обичате?
— Казваме се „Контрабандистите“ — заяви Марко на трептящия въздух. — Тук сме, за да се срещнем с мениджъра си.
Последва съвсем кратка пауза.
— Госпожа Хана Су вече е будна и адекватна — съобщи въздухът. — Вашият приятел вече е до леглото й. Моля, последвайте светлината.
Изведнъж на стъпалата под тях се появи бледозелен огън.
Марко дръпна Табита за ръката.
— Ела, сестричке — високо каза той. — Хана ни очаква. Тя се освободи.
— Какво е това място?
— Добре дошли в „Сънят на праведните“… — отново започна въздухът.
— Ами, това е — заяви Марко. — Тук работи Хана.
Табита погледна надолу към стълбището на гробницата, където ги очакваше зловещият пламък. От погребалните драперии сякаш лъхаше хлад.
— Това са криогенните камери, нали?
— Точно така — прошепна Марко.
— И тях ли управлява тази Хана?
— Естествено.
Табита погледна към него.
— Невъзможно — каза тя. — Тя е мъртва, нали?
— До известна степен.
— Остави това.
— Всичко е наред, Табита, довери ми се — настойчиво отвърна той.
— При много хора тези срещи предизвикват емоционален стрес — замислено отбеляза въздухът. — Навярно сестра ви би трябвало да вземе успокоително.
— Тя е мъртва — повтори Табита.
— Тя ще ти даде пари — напомни Марко.
Зеленикавият огън любезно затанцува в началото на стълбището.
— Може би предпочитате да изчакате малко, за да съберете мислите си и да се приготвите душевно? — предложи въздухът.
— Не — отсече Табита и отметна глава. — Да вървим.
Лилавите завеси се разтвориха сами и зеленият пламък се вмъкна помежду им.
Табита Джут със свито сърце последва групата в залите на „Сънят на праведните“.
22.
Отново попаднаха в напомнящите на пчелна пита тунели на Изобилие.
Този сектор поне беше цивилизован, подът бе напръскан със скалопор и в свещници с орнаменти пламтяха атмосферни свещи. Тъжната арфа ги зовеше, пламъкът на зеления огън се носеше пред тях. Тал изпълняваше акробатични номера около невъзмутимия призрак.