В коридорите на „Сънят на праведните“ цареше студ.
От двете им страни имаше закрити със завеси входове. Чуваха се приглушени гласове, плач, тържествени напеви на хиляди момчета. Разминаваха се с други посетители, траурно облечени в самуро-коприна и черна мурианова кожа, които държаха в ръце филактерии и требници, подвързани в избелена телешка кожа. Главите им бяха сведени, лицата — мрачни. Децата носеха букети момина сълза и ученически свидетелства. Никой не поздравяваше.
С небрежното си, скъпо яке и широки, лимонено жълти панталони Марко Мец изглеждаше не на място в тази обстановка. Беше се отказал от опитите си да опитоми Табита и сега не й обръщаше внимание. Носеше евтиния си сак на рамо, крачеше след призрачния им водач и папагалоподобното извънземно и не приличаше толкова на прочут музикант, дошъл на среща със своя мениджър, колкото на космонавт, бързащ да посети заведение с лоша репутация.
Прегърнати, зад него гъвкаво подскачаха близнаците Зодиак. Отблясъците на слабата светлина играеха по сините им пижами. Отзад човек наистина не бе в състояние да ги различи.
Табита не можеше да понася това място и всички в него. Тя потръпна, придърпа чантата на рамото си и напъха ръце дълбоко в джобовете си. Трябваха й само двеста и петдесет скутари и телефон. Затова се налагаше да потърпи. Получеше ли своите двеста и петдесет скутари през следващия час, никога повече нямаше да губи самообладанието си с перките, никога нямаше да се отклонява от нормалния си бизнес, никога нямаше да тръгва с мъже в баровете, никога повече.
Високият зелен огън се издигна по вито стълбище и спря пред поредната завеса, където сякаш се поклони и щом всички се събраха на прага, изчезна. Невидимата арфа също любезно замлъкна.
— Камерата на госпожа Хана Су — съобщи въздухът. — Съдба, с достойнство замръзнала във времето в „Сънят на праведните“. Моля, спазвайте всички обичайни хигиенни процедури и правила за безопасност и избягвайте да безпокоите обекта или поддържащата система. Благодаря ви, че избрахте „Сънят на праведните“.
Завесата се вдигна с приглушено бръмчене. Вътре грееше слънце.
— Ливадата — каза Могул и влезе.
— О, прелест възкликна сестра му и се завъртя към Табита. — Невинаги ни дават Ливадата — поясни тя и последва брат си.
Марко спря и направи галантен жест с ръка, за да пропусне Табита пред себе си.
— Как сме с времето? — попита той.
— Зле. — Това бе единствената дума, която успя да произнесе при влизането си от сумрачната площадка в камерата на Хана Су. Озова се в края на гора сред мека зелена трева под ясно синьо небе.
Нямаше какво друго да стори, освен да зяпне. Никога през живота си не беше виждала толкова много зеленина, толкова много слънчеви лъчи, процеждащи се през надвисналите клони. Тревата зад дърветата се простираше до хоризонта. Зад себе си чуваше птици.
Не, искаше да поглежда назад.
Както обикновено, Тал ги бе изпреварил. Табита едва различаваше яркозелените му пера сред свежите листа на клона, на който беше кацнал.
На ливадата имаше нещо.
Нещо малко, издигнато на около два метра над земята. Тя примижа и зърна черно-сребрист силует. Нямаше представа какво е.
Точно над тучната трева, под висящото във въздуха черно нещо, висеше неподвижен бял облак. От отсрещния му край стърчаха рамене и глава на жълтокожа жена.
Черното нещо като че ли гледаше надолу към нея.
Въпреки яркото слънце, въздухът бе доста студен. Близнаците Зодиак бързо крачеха към облака. Марко вървеше до Табита. Стъпките им по тревата бяха безшумни.
Тя бавно завъртя глава.
Както очакваше, зад нея се издигаше гъста като стена гора. Не можеше да види между дърветата, за да разбере докъде се простира тя.
Това не беше микроклимат, не бе някакъв мигновен трансматериализатор, а просто генерирана среда, макар и страхотно скъпа. Не знаеше дали е точна, но определено изглеждаше подробна. Миришеше на влажна почва, Дървесен сок и някъде под краката й се таеше антисептичната миазма на ултразвуковите вълни.
— Табита — повика я Марко.
Тя отново се завъртя към моравата.
— Ще уредим въпроса с твоите пари — каза той. — Незабавно.
После изглежда забеляза удивеното й изражение.
— Харесва ли ти? Истинско произведение на изкуството.